Японски изследовател установи защо сме склонни за заспиваме, когато се отегчаваме

Сигурно често ви се е случвало да слушате без да мърдате и със заострено внимание, когато нещо ви е интересно, или пък да задремете, когато ви е скучно и досадно? Това е нещо нормално за хората – можем да останем будни и нащрек въпреки умората, ако е заострено вниманието ни. В досадни ситуации пък ни наляга неизбежното желание да подремнем, пише изданието News Medical.

Мозъчните механизми, които контролират регулацията на съня чрез когнитивни и емоционални фактори, още не са добре изучени. Ново изследване, публикувано в сп. Nature Communications, установява, че частта от мозъка nucleus accumbens, която се свързва с мотивацията и удоволствието при човека, също така отговаря и за съня. Новите проучвания могат да обяснят защо имаме склонността да задрямваме, когато нямаме мотивиращи стимули и се отегчаваме.

Изследователи от Международния институт за интегративна медицина на съня към Университета на Тцукуба, Япония, и Училището за основни медицински науки към Университета „Фудан“, Шанхай, използвали химиогенетични и оптически техники, за да контролират от разстояние активността на невроните на nucleus accumbens и различните типове поведения, на които те са проводник. В резултат на това японско-китайският изследователски екип установил, че тези мозъчни неврони има изключително силна способност да предизвикват сън, който е неразличим от главния компонент на естествения сън, характеризиращ се с бавни мозъчни вълни с висок волтаж.

Водещият изследовател в проучването, проф. Йо Оиши от Япония, обяснява, че молекулата аденозин е един от главните фактори, които предизвикват съня. Отдавна се знае, че аденозинът се свързва със  състояние на относителен енергиен дефицит  и че предизвиква състояние на сън с помощта на аденозиновите рецептори. Рецепторите А2А, които са специфичен подтип на аденозиновите рецептори, са разположени нагъсто в nucleus accumbens в мозъка.

Кофеинът, най-масово консумираният психостимулант в света, предизвиква своя възбуждащ ефект също в nucleus accumbens, като блокира рецепторите А2А.  Затова вещества, които активират рецепторите А2А в мозъка, може да се окажат безопасни терапевтични възможности за лечението на безсъние, от което страда между 10% и 15% от общото население и между 30% и 60% от по-възрастното население.