Това показва вътрешна проверка по случая

Относно постъпили запитвания след публикации в медиите, Ви уведомяваме, че на 31.08.2017 г. във Военномедицинската академия действително е постъпил пациент на име Петя Илиева. 

Ръководството на болницата винаги се отнася с необходимата сериозност и отговорност относно получени сигнали за евентуални нарушения и веднага след получаване на сигнала със заповед на началника на ВМА бе назначена проверка по случая, след която на заседание на Лечебно-контролната комисия в болницата са обсъдени фактите и обстоятелствата относно диагностично-лечебното поведение на специалистите от ВМА. 

В резултат от проверката и обсъждането на случая се констатира следното:
Пациентката постъпва в спешен неврологичен кабинет на ВМА, МБАЛ – София, на 31.08.2017 г. в 00:50 ч., с оплаквания от болки в кръста от 24 часа и принудителна поза. Преди това тя е посетила неврохирургичен кабинет на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”, където са й препоръчали консултация с невролог, с какъвто там не разполагат в момента. Пациентката и нейната придружителка не съобщават за други заболявания. 

Дежурният невролог във ВМА не установява неврологична симптоматика, но предвид увреденото общо състояние на пациентката назначава клинично-лабораторни и образни изследвания – пълна кръвна картина, биохимия, рентгенография на бял дроб и сърце, латерография, тропонин. 

Първите резултати от изследванията са готови в 01:35 ч. и от тях става ясно, че пациентката е с полиорганна дисфункция на базата на инфекция с неясна етиология. След получаване на всички резултати от назначените изследвания е проведена консултация с дежурния лекар в спешен терапевтичен кабинет, който взема решение за хоспитализация по спешност и в 03:05 ч. болната е приета в Клиника „Спешна терапия”.  

В клиниката пациентката е настанена на легло и незабавно е прегледана от дежурния лекар. Последният е назначил кислород с маска, вливания, кожно-алергична проба и антибиотично лечение. Първата апликация на антибиотика – Цефтриаксон, е към 06:00 ч., веднага след получаване на резултатите от кожно-алергичната проба. По-късно е добавен втори антибиотик – Левофлоксацин. Назначени са разширени хематологични и биохимични изследвания, резултатите от които дават основание на дежурния дневен екип, явил се на смяна в 08:00 ч., да постави диагноза „Сепсис. Септичен шок”.

За поставянето на окончателна диагноза „Сепсис” не са достатъчни клиничните и лабораторните данни, поради това са назначени микробиологични изследвания – урокултура и хемокултура. Резултатите от хемокултурата, получени на следващия ден (01.10.2017 г.), показват наличие на стафилококова инфекция – златист стафилокок, чувствителен и на двата приложени антибиотика.

С оглед уточняване източника на инфекцията са проведени консултации с токсиколог, офталмолог, специалист по инфекциозни болести, гинеколог, нефролог, коремен хирург, невролог, дерматолог, хематолог, специалист по диализно лечение, ехокардиография, ехография на коремни органи и на малък таз, токсико-химичен анализ на кръв и урина. Проведени са допълнителни хематологични и биохимични изследвания, изследвания на хемостазата, назначени са серологични изследвания за Лаймска болест, Ку-треска, Кримска хеморагична треска, Хеморагична треска с бъбречен синдром, Бруцелоза, Листериоза, Хепатит В, С и D.

Междувременно полиорганната недостатъчност се задълбочава, към 11:00 ч. пациентката става неконтактна, със забавена неритмична сърдечна дейност и хипотония. Проведена е кардио-пулмонална ресусцитация, интубация и е поставена на изкуствена белодробна вентилация. 

На фона на крайно тежко общо състояние – кома, в 16:14 ч. настъпва срив на хемодинамиката, който не се повлиява от проведените в пълен обем реанимационни мероприятия, и в 17:06 ч. е регистриран летален изход.

Както комисията, извършила проверката, така и Лечебно-контролната комисия считат, че няма пропуски в диагностично-лечебния процес при пациентката. За около 2 часа в спешното звено на ВМА, МБАЛ – София, са проведени два прегледа от специалисти, лабораторни и образни изследвания, и е взето решение за хоспитализация на пациентка, която постъпва с оскъдна анамнеза, насочваща към неврологичен проблем, без никакви анамнестични данни и/или медицинска документация за състоянието й до момента. 

В Клиника „Интензивна терапия” в продължение на около 12 часа са използвани всички диагностични и лечебни възможности на болницата, но поради твърде напредналия стадий на заболяването, изходът е неблагоприятен. 

Относно обвиненията, че дежурният лекар в спешното звено не се е съобразил с указанията, дадени по телефона от сина на пациентката, следва да се има предвид един от основните етични принципи в лекарската професия, залегнали в Кодекса за професионална етика на лекарите в България, а именно, че лекарят има право на професионална независимост и лична свобода за осигуряване на медицинска помощ и грижи за пациента, без външно влияние или намеса върху неговата професионална оценка, решения и действия, като поема отговорността за това.