От 5 до 8 октомври в к.к. Слънчев Бряг ще се проведе Национална конференция по хематология

Трябва ли да бъде спряна терапията с тирозинкиназни инхибитори при пациенти с миелоидни злокачествени заболявания, които са дали дълбок отговор на това лечение? Въпросът ще бъде разискван по време на Националната конференция по хематология, който ще се проведе от 5 до 8 октомври в к.к. Слънчев Бряг. Това обяви пред CredoWeb председателят на научната конференция проф. Маргарита Генова.

Проф. Генова отбеляза, че миелоидните злокачествени заболявания са агресивно протичащи и до скоро изходът е бил фатален за пациента в рамките на 3 до 5 години. По думите й това е първото заболяване в областта на онкологията, при което след навлизането на тирозинкиназните инхибитори, то е станало хронично. Един от проблемите обаче е, че приемът на медикаменти е доживотен. „Сега се появи възможността да се направи опит за спиране на това лечение. Дали се говори за окончателно излекуване или за достатъчно трайно поставяне на заболяването под контрол, за да може дълги години пациентът да живее в добро здраве, без да приема всекидневно медикаменти, е въпрос, който ще се реши в следващите години. Засега има достатъчно основание да се мисли, че в значителната си част пациентите, които са постигнали много дълбок отговор, биха могли безопасно да спрат приема на лекарства“, коментира специалистът.

По време на конференцията предстои и тежък дебат по отношение на острите миелоидни левкемии, каза проф. Генова. Тя заяви, че тези заболявания все още остават голямо предизвикателство пред лекарите, заради незадоволителните терапевтични резултати. Специалистите ще разискват въпроса има ли място автоложната трансплантация на хемопоетични стволови клетки при лечението на остри миелоидни левкемии. „Алогенната трансплантация е сравнително ясна – тя е единственият подход, който може да позволи излекуване на един пациент с остра левкемия, но тя има твърде много ограничения, свързани с общото състояние на пациента, възрастта му и най-вече с намирането на съвместим донор. Тук идва въпросът може ли в определени ситуации да използваме автоложната трансплантация и би ли ни дала тя преимущество пред стандартната химиотерапия“, добави хематологът.

Проф. Генова каза, че сериозно внимание по време на конгреса ще бъде отделено на лимфоидните неоплазии, където се очаква сериозен дебат около няколко въпроса:

• дали да има поддържащо лечение,
• какви да бъдат трансплантациите – единични или тандем от трансплантации
• дали новите медикаменти ще изместят трансплантациите

„Очертали сме и дебат около стойността и ефективността на новите лечения. Всички нови медикаменти са много обещаващи и много ефективни, но те са изключително скъпи. Тази стойност се плаща от цялото общество и дори богатите страни не могат да си позволят тотално въвеждане на всички нови терапии. Т.е. трябва да се разбере къде е балансът и как да стане подборът за най-ефективно прилагане и използване на възможностите на тези нови терапии“, заяви проф. Генова. Тя добави, че предстои и дебат относно приложенията на имунотерапията и това доколко новите терапии при децата имат обещаващи резултати. Според нея при децата с остри лимфобластни левкемии те биха могли да изместят трансплантацията, която е свързана с много усложнения и много тежка терапевтична процедура.