Схемата на медицинското осигуряване е неправилна, смята управителят на НЗОК

Има два ефективни начина за контрол в здравната система - от страна на пациента и електронна система, като най-добрият е този от пациента. 

Това каза проф. Камен Плочев, управител на Националната здравноосигурителна каса, пред БНТ.

По думите му болният трябва да има възможност да съобщава за нарушения, както и да следи по електронен път какви манипулации са му правени. 

Според проф. Плочев въвеждането на електронно здравно досие е ключово, за да се подобри качеството на здравната услуга, както и да се прекъснат недобросъвестните практики от страна на лекарите да изписват фиктивни клинични пътеки. 

С електронната здравна карта ще се подобри качеството на предлаганата здравна услуга и болнична помощ, защото лекарите ще могат да виждат какви манипулации са правени на пациента, какви лекарства са му изписвани и къде се е лекувал дори в случаите, в които той сам не може да каже, подчерта управителят на НЗОК.

Той отбеляза, че в момента се работи по този въпрос и тази вечер ще се проведе Надзорен съвет на касата, на който би трябвало да се гласуват средства за закупуване на машини, които могат да осигурят реализацията на този проект. 

Разработена е програмата в електронен вид. Амбицията ни е в рамките на председателството ни на ЕС - т.е. до юни 2018 г. да имаме електронна здравна карта и да започнем да ги раздаваме на гражданите, добави той.

Той подчерта още, че схемата на медицинското осигуряване е неправилна, като редът на движение на пациента е следният: у дома - личен лекар - специалист - болница. 

„Човекът отива при личния лекар. Там загубва два - до три часа. Той му върши една минимална работа, диспечерска, и го праща при специалист, като преди това му дава направление за лабораторията, за рентген. Всичко това се осъществява в рамките на два до три дни, след което се решава дали ще се лекува в домашни условия или ще го пратят към болница. 
В 70% от случаите пациентът предпочита вкъщи - болницата. Целият този обем от дейности, които трябва да извърши личният лекар, ги извършват в болницата“, обясни той и допълни, че схемата трябва да се направи така, че да работи в интерес на пациента.

По повод твърденията, че средствата за медицински дейности не достигат, проф. Плочев посочи, че пари има, но често в болниците искат повече, за да останат и за други пера. Парите се използват основно в няколко направления - първото е болничната помощ, която харчи много - до 50%. Второто голямо перо е доболничната помощ. Тя е един от най-важните компоненти. 

Управителят на НЗОК призна, че болниците се стараят да приемат повече болни, защото от това зависи заплатата на лекарите. От друга страна, те предпочитат по-здрави пациенти, а тежко болните биват отпращани с довода, че няма подходящи лекарства или компетентни лекари. Това води до голям поток на такива пациенти към големите софийски болници и съответно до преразход на средства, тъй като болният се приема по една клинична пътека, но заболяването му изисква и допълнителни дейности. Съответните изследвания и консултации обаче се правят за сметка на болничното заведение и това води до дефицит.

„Аз се учудвам как от университетската болница във Варна може да изпратят болен да се лекува в София“, каза още проф. Плочев.

Според него е изключително важно лекарите да започнат да посрещат пациентите си с усмивка и да проявяват разбиране към проблема им. 

„Един от компонентите на агресивността е уплахата. Има хора, които плачат, когато са уплашени, но други на свой ред стават агресивни. В много малко университети се изучава отношение или контакт с болния“, допълни управителят на НЗОК.