Публикация

Чести инфекции на гърлото или белия дроб може да отключат гломерулонефрит

Гломерулонефритите са различни видове според хистологичната картина


 

Гломерулонефрити е най-общото наименование на имунни заболявания, които ангажират гломерулния филтър. Гломерулните патологии в 85% от случаите имат имунна генеза и се нареждат на  трето място след диабета и артериалната хипертония, сред болестите, които са причина за хронична бъбречна болест и бъбречна недостатъчност. В повечето от случаите на хроничен гломерулонефрит, между 30 и 56-57 %, достигат до крайна бъбречна недостатъчност и диализно лечение. Заболяването засяга предимно млади хора, особено първичните форми, като се среща сравнително по-рядко при възрастни пациенти.  Във втората група гломерулонефрити – при възрастни пациенти, се наблюдават предимно вторични форми на базата на туморни процеси т.нар. паранеопластични гломерулонефрити, протичащи с нефрозен синдроми , като мембранозни гломерулонефрити.

Гломерулонефритите са различни видове според хистологичната картина, като основно се делят на първичен и вторичен (следствие от друго заболяване). Основният начин, по който се разпознават и доказват, е бъбречната биопсия. Биопсията е най-точният метод, по който се доказва един хроничен гломерулонефрит. Специалистите нефролози във времето като практика са се научили да ги разпознават не по хистология, а по клиничната картина и по лабораторните изследвания, които са типични за определените форми на гломерулонефрита. Биопсията е необходима, защото с нея не само се определя морфологията, структурите, които са увредени, но тя помага и за даване на ясна прогноза. Тя е начин за вземане на решение, с какво да бъдат лекувани отделните форми на гломерулонефрит.

Инфекциите задвижват сложни имунни процеси

И при първичните, и при вторичните гломерулонефрити ключов момент може да бъде първична инфекция. Тя може да започне като гърлена инфекция  или от белия дроб и да задвижи сложен имунен процес. Много се говореше в миналото, спекулираше се по отношение на връзката, която съществува между ваксините и отключване на имунен процес. Наистина съществува такава корелация, такава зависимост - при поставяне на ваксина се отключва имунна констелация, което би могло да доведе  до стартиране на  гломерулонефрит. Но това не се случва обичайно при здрави хора, а при пациенти, които не знаят за тяхната предразположеност. Когато е налице дефект някъде в имунната система или в гените.

Отключването на болестта може да стане не само от ваксината. В ролята на провокатор може да влязат различни причини - в медикаменти, инфекция. Основното е, че има определена генетична предразположеност. Получава се имунен конфликт, който катализира бъбречно заболяване и за момента няма как това да се предвиди с точност. Важно е да кажем на майките, че задължителния имунизационен календар на България трябва да се спазва стриктно. Не трябва да приемат на пълно доверие информация от неспециалисти.

Има форми на гломерулни заболявания, които изцяло са приоритет на детската възраст. Това са т.нар. липоидна нефроза или гломерулонефрит с минимални изменения. Вторият по честота е т.нар. Мезангиален IgA гломерулонефрит, познат още като Болест на Берже,  също  болест на младите хора. Другите форми се срещат предимно при хора на 30-50 години. Паранеопластичният нефрозен синдром и мембранозната глумерулопатия се проявяват при пациенти след 60 г.

Симптомите – кръв в урината и отоци

Всички гломерулонефрити протичат с две  характерни лабораторни и клинични картини или находки. Едните са с типичен нефритен синдром, тук се включват много богат уринен седимент, което означава, че когато се даде прясна урина в нея се изолират много формени елементи, високо съдържание на еритроцити – това е първото, което буди съмнение за гломерулонефрит. Показателен симптом е хематурията (кръв в урината) без да е налице болка. Тя може да е случайна находка. Пациентът се плаши, защото вижда оцветяване на урината. При този нефритен синдром, независимо от възрастта, се наблюдават отоци и покачване на кръвното налягане. Отоците при някои пациенти са генарализирани - обхващат цялото тяло, под очите, подбедриците, отоци на телесни кухини, например коремната кухина, плеврални изливи в белите дробове.

Лабораторната констелация, която наричаме нефрозна при нефрозен синдром, има друг, по-различен патогенетичен механизъм на изява. Той също протича с отоци, но се характеризира с високостепенна загуба на белтък. Увреден е гломерулният филтър, затова гломерулната базална мембрана пропуска белтък в крайната урина. В основата са патогенетични механизми, които водят до задържане на вода – стига се до отоци. Организмът има такава способност да възстановява кръвното си русло, като задържа течности. Това се случва при нефрозен синдром . И двете изяви (нефритен и нефрозен синдром) са показания за извършване на бъбречна биопсия.

Лечение и профилактика на гломерулонефрит

Прогнозата на болестта не е благоприятна, особено при вторичните гломерулонефрити. Трайното излекуване е рядко. Особено при вторичните гломерулонефрити - хроничните, болните почти до края остават на диспансерно наблюдение в нефрологичните клиники. Ранната диагностика е от ключова важност за хода и изхода на лечението.

Когато млад човек боледува често от гърлени инфекции, това е достатъчно основание след това в годините той да минава през активна профилактика. Честите гърлени инфекции при малките деца най-често отключват Хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) – или гломерулонефрит, или липоидна нефроза. Необходимо е това да се има предвид от специалистите по УНГ. От гледна точка на нефролозите е добре тези деца които често боледуват от ушно-гърлени инфекции, да бъдат тонзилектомирани.  Тази операция може да ги предпази от сериозни бъбречни заболявания. Много важно е да се проведе правилно антибактериално лечение, когато е доказана ангина или е доказан бактериален причинител. Пациенти на възраст между 25 и 50 г. е достатъчно веднъж годишно да провеждат лабораторен скрининг за изследване на обикновена урина. Търси се уринен седимент- формени елементи, еритроцити, левкоцити и изследване на микроалбумин в урината – това е другият белег, който подсказва за бъбречна увреда. В тази възраст най-често се проявява наднормено тегло, метаболитен синдром, което отключва артериална хипертония. Метаболитният синдром и артериалната хипертония са основни фактори за отключване на хронична бъбречна болест, съответно и за гломерулна патология. Трябва да бъде измерено и кръвното налягане, да се направи изчисляване на креатинов клирънс, който подсказва нивото на гломерулната филтрация, т.е. доколко бъбрекът е здрав при направения лабораторен скрининг. Провеждане на такава профилактика веднъж годишно е достатъчно.

 

Вътрешни болести Инфекциозни болести Клинична лаборатория и микробиология Нефрология УНГ Гломерулонефрит Хематурия кръв в урината биопсия отоци гломерулна филтрация нефрозен синдром нефритен синдром бъблечна биопсия отоци по тялото симптоми на гломерулонефрит уринен седимент бъбречна увреда първичен гломерулонефрит вторичен гломерулонефрит гломерулен филтър имунно заболяване мембранозни гломерулонефрити. паранеопластични гломерулонефрити липоидна нефроза

Коментари