МЗ: Общините да станат гарант по задълженията на болниците във Враца и Ловеч
МЗ: Общините да станат гарант по задълженията на болниците във Враца и Ловеч
МЗ: Общините да станат гарант по задълженията на болниците във Враца и Ловеч
CredoMedia: in focus
CredoMedia: in focus
Компания
МЗ: Общините да станат гарант по задълженията на болниците във Враца и Ловеч

МЗ: Общините да станат гарант по задълженията на болниците във Враца и Ловеч

Държавата не може да отпусне нито лев на двете дружества, категорична е Лидия Нейчева

Да се работи по всички възможности за излизане от кризата, в която се намират областните болници във Враца и Ловеч - около това се обединиха на среща представителите на ръководството на Министерството на здравеопазването и кметовете на община Ловеч и на община Враца Корнелия Маринова и Калин Каменов.

Заместник-министърът на здравеопазването магистър-фармацевт Лидия Нейчева обяви, че се върви към предоговаряне на задълженията на двете лечебни заведения, като вече е намерен вариант за кредитиране на болниците. По думите й размерът на евентуалните кредити, по които МЗ ще разчита на общините-съакционери в лечебните заведения да станат гарант, ще покрие общите и просрочените задължения на болниците, а служителите ще получават възнагражденията си от приходите по здравна каса. 

Държавата не може да отпусне нито лев на двете дружества, защото това попада в параграф нерегламентирана държавна помощ и България ще бъде санкционирана от ЕК. Буквално се състезаваме с времето и само с ваша помощ можем да спечелим известна преднина, аргументира Лидия Нейчева.

Кметът на община Ловеч пое ангажимент още в понеделник да свика извънредно заседание на Общинския съвет, на което да бъде разгледано кредитирането на МБАЛ „Проф. д-р Параскев Стоянов“.
Кметът на Враца Калин Каменов изрази принципно съгласие да води разговори с общините-съакционерите във врачанската областна болница, като ще се мисли и върху други варианти.

Представителите на местната власт се ангажираха с отсрочване задълженията на болниците за местни данъци и такси.

По-късно, пред Комисията по здравеопазване, проф. Николай Петров съобщи, че Министерството на здравеопазването изготвя доклад за нарушенията в МБАЛ „Христо Ботев“ – Враца, който ще бъде даден на прокуратурата. 

Задълженията на МБАЛ „Христо Ботев“ може да достигнат и над 20 млн. лв. Обявените към момента близо 14 млн. лева дългове са само главници. Когато към тях се добавят лихви, такси на частните съдебни изпълнители, съдебните такси, както и тези към адвокатите, то сумата ще отиде над 20 милиона. Договори са подписвани без да защитават по никакъв начин интересите на болницата. Фигурират наказателни лихви по 10%. Никой не може да издържи на това, заяви още министърът на здравеопазването .

Проф. Петров определи практиките в лечебното заведение като тежки и порочни. Като пример той посочи, че на една малка площ във Враца са концентрирани три болници – областната многопрофилна болница, частна, също многопрофилна, структура и още една болница, която е под наем в сградата на областната. Последната не плаща нищо за наем, тъй като договорът, сключен с нея, е за ремонти, за което от МБАЛ „Христо Ботев“ не са получили и стотинка. 

Получава се филтриране на пациенти в трите болници. Тежките и неосигурените случаи отиват в МБАЛ „Христо Ботев“, а „по-интересните“ –  в двете частни болници, обясни здравният министър.

Справките показват и редица други нарушения. За пример министър Петров посочи, че скенер, който може да бъде закупен за 300 хил. лева, е платено близо милион. Само за две години при един от предходните директори на болницата дълговете на лечебното заведение се увеличават от 3 млн. лв. на над 10 млн. лв.

Това, което ще направи МЗ за врачанската болница, е да преведе авансово субсидията за отдалеченост и спешност. 
„Предстои ни много тежка работа и няма да се поколебаем да я свършим. Ще се борим да запазим болницата“, категоричен беше проф. Николай Петров.

Недоумение у мен буди неразбирането откъде идват заплатите на персонала на всяка една болница. На всички е ясно, че МЗ по правилата на законите, по които работи, финансира болници като врачанската по два механизма. 
Единият механизъм – за оказана спешна помощ, и другият механизъм за някои болници – за отдалеченост. Отделно от това се дават средства за капиталови разходи, ремонти, така нататък, но в никакъв случай министерството не определя и плаща заплатите на работещите, в която и да е болница. Заплатите на работещите в лечебните заведения се определят съобразно приходите на болниците, тъй като, вие знаете, те са търговски дружества: от НЗОК, от парите, които получават по методиката за спешност, от парите, които получават за отдалеченост, от кешови плащания от пациенти и така нататък, отбеляза здравният министър.

„За съжаление, от 2006 г., ако не се лъжа, когато са фиксирани цените на клиничните пътеки, до настоящия момент няма никаква актуализация. От 2006 г. досега животът поскъпна многократно. От 2006 г. досега заплатите многократно се повишиха –  по пътя на повишаване на минималната, повишаване на средната заплата и, ако си представим, че заплатите на персонала в една болница тогава са представлявали 50-60% от целия приход на болницата, сега те вече се вдигат като процент от този приход, и в този смисъл всички лечебни заведения изпитват доста големи затруднения“, допълни проф. Петров.

Реклама

Мнения