Бифосфонатите предотвратяват фрактури при жени под 80-годишна възраст диагностицирани с остеопороза, сочат резултати от проведените тестове.

Бифосфонатите предотвратяват фрактури при жени под 80-годишна възраст диагностицирани с остеопороза, сочат резултати от проведените тестове.

След серия от проучвания се откри силна връзка между използването на бифосфонати и атипичните фрактури при пациенти над 60 годишна възраст. Анализът на данните включва периода от 2008 до 2017 година. В прочучването са взети под внимание: рискови фактори, пол, типът/ видът  бифосфонат и времето на приемане.

Разгледахме рентгенови снимки на 5342 жени и мъже (97% от пациентите за периода), на възраст над 55 години с фрактура на бедрената кост и открихме 172 случая на атипични фрактури (според критериите на Американското дружество за изследване на костите и минералите).

При анализите се оказа, че рискът от атипични фрактури при употребата на бифосфонати е 55.2  пациента (при 95 доверителен интервал и вероятност между 38.8 и 78.7) при жените и 54.1пациента  (при 95 доверителен интервал и възможност между 15.2 и 192.3) при мъжете. Въпреки това, абсолютният риск е три пъти по-висок при жените, отколкото при мъжете, когато се употребяват бифосфонати. Сравнено с мъжете, при жените рискът е 3.1. В сравнение с ризедронатните пациенти, алендронатните са имали риск от 1.9 (при 95% доверителен интервал и възможност между 1.1 и 3.3), което може да е свързано с по-високия антирезорбивен ефект на алендронатите при препоръчителните дози.

 Рискът от атипични фрактури сред жените се увеличава прогресивно с времето на употреба на бифосфонати и относителният риск след поне 4 години достига 126.0 (при 95% доверителен интервал и възможност от 55.1 до 288.1), а годишният абсолютен риск е 11 фрактури (при 95% доверителен интервал и възможност от 7 до 14) за 10 000 души.

В този случай, краткосрочният прием показва повишен риск от атипични фрактури. Съотношението на многомерно-коригираните коефициенти от 4 до 5 години употреба е било 100 пъти по-високо, отколкото при неупотребяващите. За всяка година от последната употреба, рискът е бил със 70% по-малък. При многомерно-коригираните анализи, жените сравнени с мъжете са имали риск от атипична фрактура от 3,6 (при 95% доверителен интервал и възможност от 2.5 до 5.3). Хората, които ползват бифосфонати, също така често са използвали глюкокортикостероиди и инхибитори на протонната помпа, но те не са променили риска от атипични фрактури.

Има дългосрочно натрупване на бифосфонат в скелета, но постоянната употреба е доминиращ рисков фактор за тези редки фрактури. Оралните бифосфонати могат да причинят по-големи вреди, отколкото ползи, ако се дават на пациенти без съществени симптоми.

Д-р Росен Георгиев