Тя определя вида на амбулаторните прегледи и изследвания, клиничните пътеки, амбулаторни и клинични процедури, профилактичните мерки и диспансеризацията

С решение на Върховния административен съд Наредба № 2 от 25.03.2016 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, е обявена за нищожна. 

Министърът на здравеопазването (тогава д-р Петър Москов) е издал нормативния акт без да има законово основание за това, информира Центърът за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ).

Наредбата беше обжалвана от ЦЗПЗ и Националното сдружение на общинските болници. Тя определя вида на амбулаторните прегледи и изследвания, клиничните пътеки, амбулаторни и клинични процедури, профилактичните мерки и диспансеризацията. 
ЦЗПЗ отбелязва, че прогласяването на нейната нищожност води до такава и на по-голямата част от „служебното НРД” и Националния рамков договор за 2017 г.

Делото срещу „служебния рамков договор” бе спряно от ВАС, за да се изчака решението за Наредба 2, която се явява преюдициална. Прогласяването на нищожност на „служебното НРД” в частта му за клиничните пътеки пък води до незаконосъобразност на отказите на НЗОК да заплати надлимитната дейност за 2016 г., коментира организацията. 

Ето и част от мотивите на съда:
„Разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗО е обявена за противоконституционна. Решението на Конституционния съд (КС) е обнародвано в ДВ, бр. 20 от 15 март 2016 г. Наредбата е издадена на 25 март 2016 г., съответно обнародвана на 29 март 2016 г. Следователно и към момента на издаването на подзаконовия нормативен акт, и към момента на обнародването му разпоредбата от закона (чл.45, ал.2 ЗЗО), посочена като правно основание за издаването му, е била обявена за противоконституционна. Всъщност разпоредбата спира да се прилага след обявяването ѝ за противоконституционна (чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията на Република България), тъй като отмяната ѝ е от изричната компетентност на органа, който е приел съответния нормативен акт.

Налице е нарушение на императивната норма на чл.12 от Закона за нормативните актове (ЗНА), тъй като с наредбата, която съставлява подзаконов нормативен акт, не може да се уреждат първични отношения, извън уредените такива в закона. Горното води до нищожност на нормативния акт, поради липса на компетентност на неговия издател. Компетентността е властта, която законодателят е предоставил на органа да издаде един конкретен административен акт и чрез него да създаде или признае права, съответно да създаде задължения. 
Липсата на компетентност за издаване на конкретния административен акт значи, че издаденият акт не е носител на държавната власт и поради това държавата не го признава за правно значим. 

Съгласно чл.12 ЗНА актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден. Издаването на подзаконов нормативен акт, без да е налице делегация за това, обуславя нищожност на този акт.

Предвид диспозитива на решението на КС, с което се обявява нормата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗО за противоконституционна в цялост (обн., ДВ, бр. 70 от 19 юни 1998 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 48 от 27 юни 2015 г.; последно изм., ДВ, бр. 102 от 29 декември 2015 г.), а не само в редакцията й преди измененията, обнародвани в ДВ, бр.48 от 27 юни 2015 г., доводите на ответника за възстановителния ефект на конституционното решение са ирелевантни.

С оглед изложеното, оспорената наредба като приета въз основа на обявена за противоконституционна норма, обуславяща липсата на правно основание и материална компетентност на издателя акта, се явява нищожна. С настоящото решение тази нищожност следва да се обяви на основание чл.193, ал.1, пр.1 АПК”.