Публикация

Води ли захарта до пристрастяване?

Води ли захарта до пристрастяване?

За разлика от солта, при захарта ние не получаваме сигнал стоп при консумиране на голямо количество


Белите кристалчета на рафинираната захар носят сладост и повдигат настроението ни. Навикът да си подслаждаме храната и напитките с бяла рафинирана захар обаче е зависимост, подобна на тази към кокаина и никотина, твърди ревю, публикувано в сп. British Journal of Sports Medicine. 

Изследване, проведено с лабораторни плъхове, показва, че те съзнателно избират захарта, когато им сe дава избор да дръпнат лостчета, които им пускат кокаин или сукроза.  
В еволюционно отношение в миналото човек е удовлетворявал нуждата си от нещо сладко, като е похапвал мед или зрели плодове. Тогава хората са складирали резервната енергия под формата на мазнини за по-трудните дни, в които не е имало храна и бизоните са били далеч. Сега обаче захарта е достъпна под формата на високо концентрирана сукроза и фруктозен сироп. И двете са лишени от хранителна стойност, тъй като минералите и витамините се губят в процеса на рафинирането. Ние обаче е пристрастяваме към бялата сладост, пише в. „Гардиан“. 

 

 

Доказано е, че от захарта се пълнее, тя може да допринесе за развитието на диабет тип 2, да повиши кръвното ни налягане и да доведе до омазняване на черния дроб. Но тя също така променя нашето настроение, като ни прави доволни и еуфорични.

За разлика от солта, при захарта ние не получаваме „сигнал на нежелание“ , обяснява водещият автор на ревюто Джеймс ДиНиколантонио от Американския институт за сърцето „Сейнт Люк“.  „Вкусовите рецептори за сол „ще щракнат“, когато сте поели твърде много сол. Това обаче не се случва със захарта. Така че ние имаме вътрешен механизъм, който ни предпазва  от поемането на твърде много сол, но не и на захар.  „Хората могат да изядат цял пакет бисквити или огромно количество блокчета шоколад и да искат още“, обяснява изследователят. 

Това, което е сигурно, е, че ядем твърде много захар. И трябва да се разделим с идеята за умереното количество  - рафинираната захар в каквото и да е количество е прекаляване, твърди изследователят . Консумирането на захари може да доведе до редовно преяждане и до навика непрекъснато да се похапва нещо сладко, което е знак за пристрастяване.  След това следва спад в настроението и статуса, което се дължи на дефицит на допамин в мозъка. Това може да доведе до синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието и даже да създаде състояние на мозъка, подобно на това при пациенти с депресия.

Вече има данни за генетични различия в нашата реакция на захарта, тъй като ние всички възприемаме сладкото по различен начин.  Като цяло, обаче, рафинираната захар ни дава едно от най-наситените сензорни удоволствия в съвременния свят. А това вече е притеснително по много причини, коментират учените.

 

Коментари