Публикация

Лапароскопските операции навлизат все по-активно в ехинококовата хирургия

Лапароскопските операции навлизат все по-активно в ехинококовата хирургия

Споделям интервю, публикувано в 35 брой на в. "Доктор". Автор е журналистката Милена Василева


- Д-р Ангелов, как става заразяването с кучешка тения? Може ли да се зарази и човек, който никога не е гледал куче в дома си?

- Кучетата, домашните, но най-вече пастирските и безстопанствени, са едни от най-разпространените крайни гостоприемници в България, в чиито тънки черва се развиват възрастните форми на причинителя. Овце, говеда, свине, зайцевидни поддържат биологичния цикъл на паразитите, намиращи се в близост до човека.

Хората се заразяват при консумация на замърсени с яйца, намиращи се в отделените фекалии на кучето, не измити плодове и зеленчуци, пиене на заразена вода, при непосредствен контакт със заразеното куче, при обработка на животинска кожа, игра в пясъчници, където преди това са дефекирали заразени с ехинококи  кучета. Затова често от кучешка тения страдат и хора, които нямат куче.

- Актуално заболяване за България ли е ехинокозота?

- Ехинококозата е актуално заболяване, защото паразитът, който причинява болестта е широко разпространен, населението не е достатъчно добре осведомено за същността на заболяването, а обществената и личната хигиена са на незадоволително ниво. Ето защо България е на едно от първите места в Европейския съюз по заболеваемост. В Пловдив имаше известен период, в който разпространението на болестта беше овладяно, но хирурзите отново отчитат подем. Основният дял на заразените се пада на тези в активна възраст 30-60 г., сериозен е и делът на заболели деца и юноши. Статистиките сочат че около 80% от овчарските кучета носят паразита. Сериозен е ходът на ехинококозата от селото към града.

През колко стадия протича заболяването и с какво се характеризират те?

При хората заболяването протича условно в 3 стадия: първият е скрит, защото при него няма оплаквания и може да продължи с години. При втория симптомите са отпадналост, безапетитие, алергични реакции, локални признаци от страна на поразения орган. При третия се появяват усложнения – нагнояване, спукване на кистата, дори анафилактичен шок.

- Какви изследвания трябва да се направят за уточняване на диагнозата?

- Диагнозата се поставя, след като на пациента се направят серологични кръвни тестове и образна изследвания – ехография, компютър-томография, ядрено-магнитен резонанс, които установяват големината и броя на ехинококовите мехури.

- В кои стадии обикновено се диагностицира заболяването?

- Диагностицира се, за съжаление, в стадиите, в които вече са настъпили някакви усложнения. Те най-често са в резултат на уголемяване на самата киста. Например, когато е в черния дроб, при притискане на жлъчните пътища, може да се получи жълтеница, възможно е при уголемяване на кистата да се получи тежест, болка в областта на дясното подребрие, където се намира черният дроб и това да доведе пациента до лекар, който, когато направи една стандартна ехография, веднага ще установи кистата.

Другото, което е възможно, са проявите на алергични реакции. При белия дроб може да се получи задух, кашлица, чести възпалителни промени, които, при една рентгенова снимка също могат да докажат кистата веднага. Т.е., образната диагностика ни е първият сигнал и първата крачка, след която лекарят може, при допълнителни изследвания, да докаже наличието на кучешка тения в организма. А много често има случаи, в които при киста на бял дроб пациентите въобще не подозират, че имат такова заболяване. Внезапно се получава едно припукване на самата киста. И когато тя започне да комуникира с дихателните пътища, буквално пациентът внезапно я изхрачва. Това също се случва често в практиката.

При белия дроб също се прилагат безкръвните операции за лечение, прави се видео-асистирана торакоскопия (VATS). Това е мини-инвазивен метод, чрез който, по оперативен начин, се отстранява капсулата на белия дроб.

Има ли си „любими” места за развитие в тялото ни кучешката тения?

Кистата може да се развие във всеки орган или тъкан на човешкото тяло. Най-често се развиват в черния дроб (50-70%), тъй като този орган е първият филтър за паразита след попадането му в храносмилателния тракт на човека. След него е белият дроб (20-30%). Необичайните локализации са: бъбреците (1,5-4%), далака (3%), главния мозък (3%), сърцето (2%) и мускулите (до 4%). Средният диаметър на кистите варира от 2,5-10 см.

- Коя е ней-рисковата локализация на кистата за пациента?

- Най-рисковата зона за пациента и най-често срещаната, е тази в черния дроб. Тъй като черния дроб представлява първата бариера и филтър – яйцата на кучешката тения след като се погълнат от човека, отиват в червата, през чревната стена преминават в кръвта и първо попадат в черния дроб. Също друга честа локализация е белият дроб.

- Как се определя коя е най-подходящата терапия за дадения пациент?

- В зависимост от мястото, в което се намират кистите, се определя и терапията. Лапароскопските операции навлизат все по-активно в ехинококовата хирургия, като този метод се прилага след строга селекция на болните, най-често при пациенти с чернодробна локализация на кучешката тения.

Назначена от паразитолог се приема пред- и следоперативно медикаментозна терапия от пациента.

Продължителността на операцията е приблизително 50 минути. Времето за пролежаване в болница е 5 дни. Предимство на лапароскопския метод е не само прецизната оперативна техника, а и малката травматичност, намаления риск от следоперативни усложнения и възстановяване на болния.

В последните десетилетия се извършат и голям брой радикални хирургични процедури и се съобщава за много добри резултати. Извършването на чернодробни резекции по повод чернодробен ехинокок достига до 50% от контингента регистрирани болни. Усложненията на ехинококозата (алергии, нагнояване или спукване на кистата) добавя допълнителни проблеми при хирургичното лечение.

С бърз възстановителен ефект е ПАИР терапията – пункция, аспирация, инжекция, реаспирация.

- Какво представлява терапията?

- Представлява въвеждане на игла в ехинококовата киста под ехографски контрол. Съдържанието от кистата се изтегля със спринцовка и на негово място се инсуфлира чист спирт или 25% разтвор на натриев хлорид. След около 20 минути  въведеният разтвор се изтегля заедно с кистичното съдържимо. Процедурата е кратка и успешна при 88% от пациентите.

- Възможно ли е по безкръвен начин да се отстранят и кисти с по-голям размер?

- Проблемът не е в големината на кистите, а в локализацията им. Когато се намира в 7-8 сегмент, т.е., в задната част на черния дроб, там където са магистралните кръвоносни съдове (аорта, вена „кава”), където е по-труден достъпът, тогава се предпочита отворената методика.

- Какво медикаментозно лечение се прилага и колко трябва да продължи?

- При медикаментозното лечение видът и продължителността на курса се определят от паразитолог. При този метод се отчитат до 70% наличие на дегенеративни промени в кистата. Неблагоприятното е, че в 25% от случаите се появяват белези на рецидив (нова активност на болестта).

Хирургичните колективи са единодушни, че при ехинококоза в детската възраст трябва да се отдава приоритет на консервативната хирургия или на пункционните методи.

- Какво ще се случи, ако кистата се спука?

- Ако кистата се спука, т.е., течността навлезе в коремната кухина, тогава има опасност от развитието на анафилактичен шок – живото-застрашаващо състояние, с налагането на спешна операция.

- Коя е била най-голямата киста, която сте оперирали?

- Най-голямата киста, която съм оперирал, беше ангажирала целия десен лоб на черния дроб – т.е, повече от 60% от паренхима. Но това, което може да се отбележи, е че при адекватно лечение, както хирургично, така и медикаментозно, черният дроб има огромни способности да регенерира и да възстановява бързо функциите си. Дори и да е засегната голяма част от черния дроб, при едно адекватно лечение няма да се достигне до чернодробна недостатъчност.

Коментари