Доц. Добрин Василев: Българският лекар не е обучен да общува с пациента
Доц. Добрин Василев: Българският лекар не е обучен да общува с пациента
Доц. Добрин Василев: Българският лекар не е обучен да общува с пациента
CredoMedia: in focus
CredoMedia: in focus
Компания
Доц. Добрин Василев: Българският лекар не е обучен да общува с пациента

Доц. Добрин Василев: Българският лекар не е обучен да общува с пациента

Медицината се развива, но сме далеч от това да сме богове и да можем да възкресим умиращия, подчерта кардиологът

Българският лекар не е обучен да общува с пациента. Не е обучен да предава правилно и да информира по подходящ начин близките на пациента за състоянието му. Това е пропуск в медицинското образование, коментира доц. Добрин Василев, началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Александровска“, пред БНТ.

Той отбеляза, че причина за честите обвинения на лекари при смърт на пациент от страна на близките се дължат на липсата на добра комуникация – „на добро обясняване на причинно-следствените връзки за състоянието на болния, какво му е, какво следва да се направи и в крайна сметка какво може да се очаква като изход от дадено заболяване“.

По думите му лекарят е длъжен да информира пациента, когато е в съзнателно състояние, и близките му, когато е в несъзнателно.

Имам пациенти, които не искат да тревожат близките си с тежкото си състояние и не желаят на тях да им бъде предадена реалната информация. Лекарят трябва да се съобрази с това.
От друга страна, има и свръхочаквания, породени от множеството информация, филми – художествени и документални, които създават впечатление, че едва ли не всеки човек може да бъде спасен, едва ли не да бъде безсмъртен. Това са едни хубави внушения, но лошото е, че създават психологически нагласи за свръхочаквания. Както видяхте и най-богатите хора, с най-големи възможности, не можаха да се спасят, коментира доц. Василев.

„Медицината се развива непрекъснато, но все още сме далеч от това да сме богове и да можем едва ли не да възкресим умиращия - тази работа се случва само по филмите“, допълни началникът на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Александровска“.

По думите му в България се полагат специални грижи за пациенти, за които в други страни по света се прави само минималното. 

Доц. Василев подчерта, че около 1/4 до половината от разходите за здравеопазване в страните от ЕС отиват за лечение на пациента в последните пет години от живота му. 

Т.е. когато болестта е много напреднала, разходите са много високи, а това, което всъщност печелим срещу парите, които даваме, не е кой знае колко много. Българинът не обича да ходи на лекар, той чака да му мине. Нека всеки да знае, че огромната част от заболяванията, хванати в ранна фаза, могат да се лекуват, могат да се стационират, може да се спре прогресията им. Много малко са болестите, които истински могат да се излекуват, нека да бъдем честни, отбеляза специалистът.

Според него съвременната медицина е изключително добра и ефективна в лечението на острите и на тежките състояния (инфаркт, инсулт, различните хирургични болести). Не така стои обаче въпросът с лечението на хроничните заболявания.

По думите му Северозападна България е най-болният район в целия Европейски съюз, с най-висока смъртност у нас. 
„Средният българин живее 6 години по-малко от средния европеец, смъртността в Северозападна България е почти два пъти по-висока, отколкото в София. Причината за това е до голяма степен може би в мисленето на хората в този регион. От „Александровска“ болница периодично се правят инициативи, в които екипи от болницата ходят и преглеждат пациенти от цяла България – в труднодостъпни места, в малки села. Четирима специалисти за една седмица прегледаха огромен брой пациенти в Монтанско и Видинско. 53 души, наистина болни хора, бяха записани да постъпят в болница. От тях дойдоха трима, при положение, че им беше осигурен транспорт“, посочи доц. Василев.  

Заради смяната на времето Клиниката по кардиология на „Александровска“ е препълнена с пациенти. 

Всички пациенти, които имат установено сърдечно заболяване, е добре да се консултират с личния си кардиолог за противогрипна и евентуално пневмококова ваксина. Защото всяко едно възпалително инфекциозно заболяване само по себе си може да влоши протичането на сърдечното заболяване. А от друга страна, лекарствата, които се приемат за него, влияят върху сърцето и могат да влошат сърдечната функция, поясни специалистът.

Той препоръча излагането на студ при такива пациенти да бъде сведено до минимум. 

„При възникване на някаква симптоматика нека хората да потърсят консултация със специалист, за да може навреме да се отреагира от страна на здравната система. Пациентът да не чака да му мине, да не чака да се влоши и чак тогава да се обади на лекар“, допълни началникът на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Александровска“.

Реклама

Мнения