По време на конференцията бяха проведени сесии, посветени на детската нефрология, бъбречната трансплантация, консервативните подходи и диализното лечение. Трансплантацията е едно от направленията, в които страната ни е завоювала добри позиции

Нова терапия срещу туберозна склероза комплекс e официално одобрена и ще започне да се прилага в световен мащаб от 1 януари 2018 г. Добрата новина е, че модерното лечение ще бъде предписвано и у нас, като първата група пациенти се очаква да бъдат включени още през първото тримесечие на следващата година. Туберозната склероза комплекс е рядко състояние,  при което се образуват тумори във всички органи, включително и в бъбреците.

Подходът срещу редките болести в нефрологията бе сред акцентите на Националната конференция по нефрология, която се проведе от 28 септември до 1 октомври 2017 г. в курорта Албена. Можем да кажем, че в това направление отбелязваме сериозен напредък. Само до преди 3 години говорехме единствено за болест на Фабри, докато на настоящия форум вече обсъждахме четири редки заболявания.

В България болестта на Фабри се работи отдавна и е обхваната много добре. Натрупали сме достатъчно опит по отношение на ранното откриване и терапията. Следвайки средната статистика за Европа, очаква се болните у нас да бъдат около 70 души. Вече сме регистрирали 64 пациенти, което е едно наистина оптимално ниво.

Работим и по проект за фамилна хиперхолестеролемия. Доказано е, че при болни с хронично бъбречно заболяване се наблюдават с по-голяма честота изявени дислипидемии. Смятаме, че при една неголяма група от тях дислипидемиите се дължат именно на рядката болест. Целта ни е да спечелим финансиране. То ще послужи за подготовка на колегите нефролози по отношение на скрининг, диагностика и терапевтичен подход.

Като редки болести могат да бъдат разглеждани още микроскопският полиангиит и грануломатозният полиангиит. Това са ревматологични заболявания, но когато е налице бъбречна увреда, болните се насочват към нефролог. 

По време на конференцията бяха проведени сесии, посветени на детската нефрология, бъбречната трансплантация, консервативните подходи и диализното лечение. Трансплантацията е едно от направленията, в които страната ни е завоювала добри позиции. Преди време участвах на конгрес на Европейската асоциация по органна трансплантация, където стана ясно, че България се нареждана четвърто място сред балканските страни. Това се дължи както на натрупания дългогодишен опит, така и много добрата организация на процеса.  Единственият проблем обаче остава недостигът на донори – трупни и живи.

В рамките на форума бе разгледана и темата за бъбречните биопсии у нас и по света. По някои характеристики изпреварваме дори страни с традиционно голям опит като Германия например. Там режимът за взимане на биопсия е по-стриктен. При нас е по-свободен, което е добре.

С удовлетворение искам да отбележа, че с всяка година интересът към конференцията нараства. Във форума за 2017 г. се включиха над 200 нефролози, а общият брой на участниците бе 260 души. Това е най-посетеното нефрологично събитие до сега. Присъстваха гости от Румъния и Македония, както и представители на различни институции. Вероятно една от причините е, че нефрологичната общност се увеличава. Според мен обаче повече натежава фактът, че имаме утвърдени традиции в научно-практическата част -  разширяват се темите, както и възможностите за нови знания. Колегите знаят, че ще могат да чуят и обсъдят научна информация, която бе поднесена синтезирано и подкрепена с богат практически опит на водещи специалисти.

Проф. Емил Паскалев, председател на Българското дружество по нефрология