16 експерти доказват, че HPV ваксината няма нищо общо със смъртта на 15-годишната Лили преди 2 г. Момичето почина от рядкото заболяване грануломатоза на Вегенер, а майката обвини ваксината

Западният модел на информиран избор на задължителните сега ваксини не е подходящ за България, каза за CredoMedia д-р Ангел Кунчев, главен здравен инспектор към Министерство на здравеопазването. Причината по думите му е, че обществото не е узряло за такава стъпка. Наистина в някои западни страни имунизирането не е задължително, но там покритието пак е 96-98%. За да тръгне детето на детска градина или училище, се изисква бележка за всички поставени ваксини. Затова в Холандия, Англия и Испания покритието достига дори 99%.

Високото покритие в други страни се дължи на няколко фактора – високо ниво на здравна култура, доверие в лекаря, който препоръчва ваксината и едва на трето място идва задължителният елемент, когато детето иска да посещава градина или училище.

Няколко щата в САЩ върнаха задължителните ваксини. Румъния, Франция и Италия също определиха задължителни ваксини. Задължението обаче не може да е водещото. Ако родителят не е убеден в ползата от ваксините, трудно може с административни мерки да бъде принуден да имунизира детето си.

16 експерти доказват, че публичните обвинения срещу HPV ваксината са неверни

Понякога емоционални обвинения в публичното пространство стават причина за срив на доверието в някои ваксини. Пример е трагичният случай на 15-годишната Лили, починала от грануломатоза на Вегенер преди 2 г. Нейната майка обвини за болестта на детето си поставена преди това HPV ваксина. Медиите дадоха широка гласност на думите на жената, което доведе до срив в прилагането на тази имунизация, посочва д-р Кунчев. Впоследствие случаят бе анализиран и проучен в детайли от 16 експерти. Месеци по-късно те излязоха с категорично заключение, че ваксината няма връзка с рядкото автоимунно заболяване.

Както при всеки сигнал за тежка ваксинална реакция и в случая е създадена експертна група с участието на националните консултанти и специалисти, които могат да дадат мнение за конкретния случай. За момичето, което се разболя и почина от грануломатоза на Вегенер, бе съставена комисия с експерти по инфектология, епидемиология, детски болести, педиатрия, гастроентерология и др.

За съжаление процесът по разглеждането на медицинската документация и произнасянето на специалистите е бавен. Събраната медицинска информация за момичето е огромна по обем. Заради това забавяне обаче обществото остана с впечатление, че нищо не се прави, че никой не взема мерки да разследва случая.

„Заключението беше, че в конкретния случай няма абсолютно никаква причинно-следствена връзка между HPV ваксината и автоимунното заболяване на това момиче. От медицинска гледна точка въпросът е напълно ясен. Въпреки това шумът, който се вдигна от медиите по обвиненията на майката към ваксината изигра негативна роля и много хора се отказаха от тази имунизация“, посочва д-р Кунчев.

В същото време други страни – например Великобритания – намалиха четири пъти заболяемостта от рак на маточната шийка. При тях програмата е започнала доста по-рано и първите групи ваксинирани 12-годишни момичета днес вече са на 23-24 г., когато може да се отчете ефектът. В същото време в България продължаваме да се чудим полезна ли е ваксината или не и пълним онкологията с нови случаи, допълва експертът. Факт е, че всеки ден у нас една жена умира от рак на маточната шийка, а новозаболелите са над 1000 жени годишно.

Ваксината срещу ротавируси постигна 23% покритие

Втората ваксина срещу ротавирусите засега се приема добре. Прилага се лесно - през устата, и това безспорно повишава обхвата. Проведена бе и широка информационна кампания сред общопрактикуващите лекари и педиатрите. Мнението на специалистите е единодушно, че едни от най-разпространените причинители на тежки диарийни заболявания при малките деца до 1-2 г. са ротавирусите. Покритието сега достига 22-23% за различните области, което се отчита от специалистите като успех за новата ваксина.

Механизмът, по който работят тези две национални програми – дадена ваксина се реимбурсира само за онези, които желаят да се възползват, е добър и работи, отбелязва д-р Кунчев. Той смята, че подобен подход може директно да се приложи и за противогрипната ваксина. Ресурсът, който е предвиден за тези програми, не се използва напълно. Средствата по тези програми биха могли да покрият и разходите за противогрипна ваксина. Програмата за профилактика на грипа е почти готова. Работна група към МЗ е подготвила документа. Ако новият екип на МЗ приеме задачата като приоритет и в началото на 2018 г. програмата бъде приета, тя може да стартира от 2019 г.

Насажданото пълно недоверие в здравната система вреди на всички

Мнението, че напоследък се насажда тотално недоверие към всички етажи на здравната система, се споделя от повечето работещи в областта на здравеопазването. Това пречи на работата на институциите, а и на самите лекари, по много различни начини. Недоверието в здравната система е част е от проблема с недоверието във ваксинопрофилактиката.

Много важна е знанието за ваксините и ваксинопрофилактиката да започне да се преподава още по време на следването по медицина. „Моето впечатление е, че част от катедрите работят с доста стара информация и методика на преподаване. Ако в университетите има стара информация и разминаване, неточности, няма как да очакваме оттам да излязат лекари, които имат адекватни знания“, посочва д-р Кунчев. С допълнителното образоване и предоставяне на актуални информации по ваксинопрофилактиката се ангажират различните съсловни организация като Българския лекарски съюз, НСОПЛБ и други. Темата често е част от програмата на техните форуми.

Подготвя се софтуер, който ще може да мониторира всички имунизации

Българската педиатрична асоциация предлага Създаване на регистър за мониториране на имунизациите и съобщенията за страничните ефекти. МЗ подкрепя тази идея. „Такава система трябва да обхване огромен обем информация – у нас се правят около 2 млн. имунизации и реимунизации годишно. Но не е само това. Необходимо е системата да свърже в обща мрежа различни институции – МЗ, НЗОК, РЗИ по места и дори ЕСГРАО, защото всички деца трябва да са въведени с адресна регистрация, което не е толкова важно. Подготвя се продукт, който би трябвало вече да е в процес на завършване по Норвежкия финансов механизъм. Ако се окаже, че работи успешно, ще започнем постепенното му внедряване“, разказва д-р Кунчев.

Заради ниското заплащане масово изтичат кадри

Най-сериозният проблем в областта на общественото здраве в момента не са само парите, а по-скоро дефицитът на опитни кадри, допълва той. Ниското заплащане и изтичането на квалифицирани хора в чужбина води до обезкървяване на системата. В РЗИ средната заплата е 600-700 лв. Няма как при тези условия да бъдат привлечени млади и амбициозни хора.

Автор Илияна Ангелова