Прост тест може да предскаже шансовете да развиете деменция

Състоянието на обонянието ни може да е знак за цялостното здраве на мозъка. Все повече изследвания подсказват, че носът и мозъкът са много силно свързани, но лекарите едва започват за намират обяснения как и защо става това.

В изследване, направено наскоро, учени установиха, че прост тест на обонянието може да предскаже шансовете ви да развиете деменция, съобщава изданието WebMD.

„Обонятелните способности са прозорец към зони от мозъка, които са свързани с функции на ядрото като удоволствие, емоции и памет“, обяснява д-р Джайънт Пинто, автор на изследването, който е отоларинголог и мозъчен хирург в Медицинския университет на Чикаго.  Тестът на обонянието позволява на лекарите да разберат малко по-рано, че се появяват проблеми, обяснява той.

В рамките на изследването учените посетили домовете на повече от 2900 възрастни хора между 57 и 85 години, за да установят доколко добре различават 5 различни миризми – мента, риба, портокал, роза и кожа. Пет години по-късно, учените проследили всеки един от изследваните възрастни, за да установят дали някой от тях е диагностициран с деменция в периода, след като са направили теста за обонянието.

Тези, които не успели да идентифицират поне 4 от 5-те миризми в теста, били два пъти по-застрашени от другите да развият деменция след 5 години, показват данните. Става ясно, че колкото по-нисък е резултатът на теста за обоняние, толкова по-голяма е вероятността човек да развие деменция. Този упадък на паметта и на мисловните способности се проявява в няколко форми, включително болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон и Деменция с телца на Леви (ДТЛ).

Изследването на д-р Пинто не е единственото, което свързва намаляването на обонянието със закърняване на други части на мозъка. Всъщност, това се случва при много заболявания, известни като невродегенеративни болести, при които мозъкът започва да закърнява с течението на времето.

Затлъстяването, което може да увеличи шансовете да се развие алцхаймер или паркинсон, също може да притъпи обонянието. Изследванията показват, че физическите упражнения намаляват шансовете да се загуби обонянието. Каква обаче е връзката между това колко добре улавяте и идентифицирате тези миризми и вашето общо здраве? Лекари и учени се опитват да „надушат“ отговора на този важен въпрос.

Носът е прозорец към мозъка

Носът ви може да предостави директен проход, по който вредни частици от околната среда да достигнат до мозъка. „Вашият обонятелен нерв изпробва въздуха. Това е неговата роля. Той обаче е изложен на риска от вируси, бактерии и всичко друго, което навлиза в носа ви“, обяснява д-р Пинто.

Това е особено опасно, тъй като клетките в носа предават директно на мозъка. Невроните прихващат миризмите и изпращат сигнали към обонятелния център в основата на мозъка, известен като обонятелна луковица. Сигналите след това тръгват към различни зони в мозъка, обяснява Мари-Елиз Лафай-Манян, която изследва връзката между чувството за обоняние и шансовете да се развие алцхаймер в Университета „МакГил“ в Монреал.

Някои от областите, към които обонятелната луковица изпраща сигнали, са свързани с мисленето и с паметта. В действителност, при аутопсия на починали, страдали от алцхаймер, паркинсон или друга форма на деменция, учените открили мозъчни образувания, свързани с алцхаймер.

Как работи обонянието - вижте във видеото

Какви са опасностите?

Директната връзка между външната околна среда и мозъка, която осъществява носът, означава, че замърсители, вируси и бактерии, могат да преминат през носните проходи, за да дадат старт на мозъчни заболявания. Някои вируси, които според изследователите са възможна причина за развитие на болестта на Паркинсон, могат да достигнат до мозъка през носа.

Изследвания показват, че деца и младежи, които живеят в зони със силно замърсен въздух, като например Мексико сити, имат възпаления на мозъка и натрупвания в мозъка на някои от същите протеини, които се наблюдават при по-възрастни хора с алцхаймер или паркинсон.

Тези малки частици, които навлизат в мозъка през носа, може в действителност да дадат начало на заболяването, обяснява Ричард Доти, директор на Центъра за вкуса и обонянието в Училището по медицина „Перелман“ към Университета на Пенсилвания, пред сп. The Lancet. Изследване вече показа, че хората, които имат мутация на гена APOE e4, имат по-голям шанс да се разболеят от алцхаймер. Важен е и фактът, че същите тези хора са застрашени дори в още по-голяма степен да развият алцхаймер, ако живеят в среда със замърсен въздух.

Как се възстановяват обонятелните клетки?

Може би заради голямата вероятност носът да бъде нападнат от различни вируси и бактерии, обонятелните клетки могат да регенерират, дори и при възрастните хора, като постоянно възстановяват обонятелните способности на човека.

„Възможно е процесът на регенерация постепенно да изчезне с напредването на възрастта. Това е знак, че мозъчните клетки не могат да се регенерират и това е отражение на процесите, които се развиват на централно ниво“, обяснява д-р Пинто.

Това постепенно изчезване както на обонянието, така и на мисловните функции, което се свързва с деменцията, може да е резултат от увреждане на една единствена част от мозъка, известна като базално ядро на Meynert. Това увреждане може да се дължи на вредните вещества, които достигат до мозъка през носа, но причината може и да е съвсем друга.

Когато носът не работи…

Нос, който не работи много добре, подава на мозъка по-малко информация. Някои изследвания показват, че тази липса на стимулация може да отслаби други мозъчни системи. Когато започнат да намаляват слухът, зрението и обонянието, мозъкът започва да получава по-малко информация. А това може да доведе до проблеми в друга негова зона, коментира д-р Пинто.

Теглото също има значение

Теглото на човек също може да играе роля за развитието на деменция. Известно е, че затлъстяването прави по-вероятно развитието на някакъв вид мозъчно заболяване. Хората, които са затлъстели, може да имат по-слабо обоняние от другите. Според изследователите едно от възможните обяснения е, че адипокините – химикали, които се отделят от мастните тъкани, могат да отслабят обонятелните сензори.  

Връзката може и да е косвена. Увеличеното тегло може да доведе до диабет и сърдечни заболявания, които пречат на кръвообращението и на подаването на кръв към мозъка. „Знаем, че съдовите заболявания са рисков фактор за деменцията. Така че това е един от начините, по който всички тези фактори могат да бъдат свързани“, коментира д-р Пинто.

Редовните упражнения, които подобряват кръвообращението и изгарят мазнините, помагат за обонянието при по-възрастните хора, твърдят изследователите.

Можем ли да го предотвратим?

„Може би една от причините тези тестове все още да не са ефикасни, е, че изследваме пациенти, които вече имат признаци на болестта, т.е. вече е твърде късно“, обяснява д-р Пинто. Според него ако в периода от 5 до 10 години между загубата на обонянието и вероятната поява на признаците на деменция човек направи промени в начина си на живот – физически упражнения, повече социални връзки, както и стимулиране на мозъка чрез пъзели – това може да промени нещата. Ранното откриване може също да помогне на семейството и на тези, които полагат грижа за пациента, да се подготвят за идването на болестта.

Не се паникьосвайте!

Преди всичко, не се паникьосвайте, предупреждават лекарите. Не всеки, които губи донякъде обонянието си, ще развие деменция. С течение на годините обонянието ни отслабва. Половината от хората губят част от обонянието си между 65 и 80 години. След 85-годишна възраст три-четвърти от хората имат изменение на обонянието си.

Нещо повече, често човек може да си мисли, че губи обоняние, а всъщност това не е така. Самопреценката по отношение на обонянието често лъже, успокоява д-р Пинто.