Новостите в областта на офталмологията ще бъдат представени по време на XII Конгрес на Българското дружество по офталмология „Офталмологията – настояще и бъдеще“

Доц. Димитър Дъбов е председател на Българското дружество по офталмология. Специалистът работи в Клиниката по офталмология на Александровска болница.

Доц. Дъбов, кои са основните теми на предстоящия XII Конгрес на Българското дружество по офталмология „Офталмологията – настояще и бъдеще“, който ще се проведе в София от 19 до 22 октомври?

По време на форума ще бъде засегнати теми от всички сфери на офталмология. Ще бъдат представени съвременни методи за екстракция на лещата, както и витреоретиналната патология и операции. Научната програма включва също така травми, увеити, заболявания на предната повърхност на окото, като роговицата и конюнктивата. Ще бъдат изнесени 168 презентации, има и 16 постера. Всички известни наши лекари и учени са включени със симпозиуми, които те организират.

Ще присъстват 14 чуждестранни лектори. В рамките на конгреса ще се проведе сесия на катаракталните хирурзи от европейското дружество. Предвидена е и сесия на витреоретиналния курс с чужденци. Отделно ще ни гостува група лекари от Македония, които идват само да слушат.

За първи път ще бъдат изнесени доклади, предназначени за медицински сестри и оптометристи. Предвидени са 26 лекции в четири обучителни курса за специализанти.

Този национален конгрес се провежда точно 90 години след създаването на дружеството по офталмология от акад. Константин Пашев през 1927 г. Каквото и да кажа за него, ще е много малко. Той е изключително ерудиран световно известен учен и е написал много научни трудове. Освен дружеството по офталмология, той създава и училището за слепи, защото обръща много голямо внимание на слепотата. Автор е на книгата „Социална офталмология“, която е единствената в света до сега.

Известно е, че офталмологията е специалност, която се развива изключително бързо. Какво ново ще бъде представено на конгреса?

Да, има нови неща. Например в катаракталната хирургия новост е използването на специфични лазери. Откровено казано те са много скъпи и не всички университетски болници могат да си ги позволят. В това отношение някои частни лечебни заведения изпреварват университетските.  Новости има и при ретиналната патология и операциите.

До каква степен лазерните техники са навлезли в офталмологията?

Лазери не се използват само в катаракталната хирургия. Прилагат се и за премахването на обикновено късогледство – ексимерен лазер. За лечение на глаукома използваме селективен лазер. При катаракта прилагаме друг вид, който навлезе в последно време, а малко по-рано се появи ултразвуковата екстракция. Аргонов лазер използваме за лечение на диабетна ретинопатия. Т.нар. яг лазер се прилага при закритоъгълна глаукома. Всички тези техники са много прецизни, но за съжаление са много скъпи.  

Къде се намира България при въвеждането на тези новости?

Още от 1927 г.  ние сме се старали да не изоставаме от световната медицинска практика. Такава е била ролята на акад. Пашев, проф. Василев и проф. Дъбов и в наши дни ние не изоставаме. Някои неща, като лечение на тумори с протонтерапия и брахитерапия не ги развиваме, защото са изключително скъпи. На година около 10 пациенти се нуждаят от такова лечение. Изпращаме ги в определени центрове в Европа.

Не развиваме донякъде и т.нар. кератопротезиране. При много тежко увредени очи се поставя имплант в роговицата на окото. Това също се прави в няколко центрове в Европа. Тук пациентите са около 5-6 годишно. Преценили сме, че е икономически по-целесъобразно да пращаме тези хора в Европа.

Всички останали направления на офталмологията, като катаракталната хирургия, витреоретиналната хирургия, съвременната диагностика, като скенер на окото, ние сме ги въвели.

Има ли нещо ново, което чуждестранните лектори могат да научат от своите български колеги?

Обикновено ние слушаме с голям интерес чуждите лектори, но понякога има и наши лектори, които чужденците слушат също с интерес. Това се случва не толкова рядко. Много от нашите учени пътуват по света, така че и лекарите в чужбина има какво да научат от нас.

Коя тема би породила сериозна дискусия по време на конгреса?

Винаги става много интересно на тези конгреси, когато темата е катарактална хирургия и комбинацията й с антиглаукомна процедура или отлепване на ретината. Тук донякъде нашето мото е „бързай бавно“, защото целта е да не увредим здравето на пациента. Не можем да си позволим хазарт и рискове.