проф. Петко Ненков Салчев, дм
проф. Петко Ненков Салчев, дм
Лекар

РАЗСЪЖДЕНИЯ ОТНОСНО СПЕШНАТА МЕДИЦИНА

Кратък анализ на нормативната уредба - проект на стандарт по спешна медицина

РАЗСЪЖДЕНИЯ ОТНОСНО СПЕШНАТА МЕДИЦИНА

 

Един от утвърдените ми навици е да чета всички нормативни документи в областта на здравеопазването, но не само да ги чета, а и да разсъждавам върху тях.

Предварително искам да заява, че не разбирам спешната медицина и не съм специалист в тази област. Именно поради това пред мен възникнаха няколко въпроса, свързани с Проекта на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина” качен на 01.08.2017 на интернет страницата на МЗ.

След като прочетох проекта на стандарт се обърнах към няколко колеги с въпроса дали са го чели, като почни всички отговориха, че не са го чели или са му хвърлили един поглед.

Попитах ги да ми обяснят и връзката между профилактика и превенция и спешна медицина, но нито един не ми отговори, а няколко ме попитаха дали не се подигравам с тях.

За мен всяка дума в един нормативен акт, а дори и всяка запетайка има своето значение и затова се обръщам към всички които имат отношение по този проблем да ми отговорят на следните въпроси:

  1. Какво е отношението на медицинската специалност „Спешна медицина“ към превенцията и профилактиката?
  2. Как превенцията и профилактиката се отнася към обекта на дейностите от обхвата на медицинската специалност „Спешна медицина“, а именно единствено спешния пациент?
  3. Дали след като превенцията и профилактиката след като са включени в определението за медицинската специалност „спешна медицина“ ще налага извършването на профилактични дейности като имунизации, скрининг, оценки на популационни рискове и други включени в пакета за профилактика и диспансеризация трябва да се изпълняват от медицинските специалисти по „спешна медицина“?
  4. Дали специалистите по спешна медицина ще имат право да отказват профилактични дейности като например измерване на кръвно налягане, температура на гражданите и други? Дали ако откажат и гражданите се обърнат към съответните институции (контролни органи и съд) ще бъдат защитени?
  5. И не на последно място – дали често появяващите се по телевизията „корифеи“ в областта на спешната помощ са прочели проекта на наредба и какъв е техния отговор на горните въпроси?

 

В тази връзка прилагам и следните факти за разсъждение:

 

В проекта на наредба в Раздел I. Дефиниция, основна цел и задачи на медицинската специалност „Спешна медицина“ има следните определения:

  1.  Медицинската специалност „Спешна медицина“ е основана на приложението на познанията и уменията, необходими за превенция, профилактика, диагностика и лечение на остри или внезапно възникнали животозастрашаващи, потенциално животозастрашаващи или заплашващи с тежки или необратими увреждания за здравето заболявания, увреждания или други спешни състояния или обстоятелства, в това число недиференцирани физикални и поведенчески нарушения, засягащи пациенти от всички възрастови групи, в практикуването на която основният и най-критичен фактор е времето до предприемане на подходящи и качествени диагностично-лечебни дейности с цел постигане на физиологична стабилност и/или ефективно дефинитивно лечение при пациента.
  2. Основната цел на упражняването на медицинската специалност „Спешна медицина“ е да бъде прекъснато развитието на остри или внезапно възникнали животозастрашаващи, потенциално животозастрашаващи или заплашващи с тежки или необратими увреждания за здравето заболявания, увреждания или други спешни състояния при пациента и/или дефинитивното му лечение.
  3. Задачите на медицинската специалност „Спешна медицина“ се заключават в осигуряването и провеждането на навременни, компетентни, квалифицирани, качествени и ефективни превантивни, профилактични и диагностично-лечебни дейности при пациенти в спешно състояние, при спазване на изискванията, определени в този стандарт.  
  4. Точка 5. Обект на дейностите от обхвата на медицинската специалност „Спешна медицина“ е единствено спешният пациент.

В наредба № 8 на МЗ от 3 ноември 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията е казано в Чл. 2. (1) Профилактичните прегледи и изследвания са насочени към ранно откриване на заболявания. (2) Профилактичните прегледи се извършват от лекар в лечебни заведения за извънболнична медицинска и дентална помощ.

 

В същата наредба № 8 в Чл. 15 е посочено и какво е скрининг:

(1) Скринингът е профилактичен метод за установяване разпространението на определен признак, симптом или заболяване сред групи от здравото население.

 

Във всички учебници по социална медицина профилактиката е определена като „съвкупност от медицински и немедицински мероприятия, които обществото предприема за постигане на по-добро здраве и качество на живот чрез изолиране на рисковите фактори, предотвратяване на заболяванията и намаляване на техните последици (хронификация или трайна неработоспособност-инвалидност) и преждевременните умирания.“

На базата на класифицираните стадии на заболяването може да се определят и нивата на профилактика:

  • преморбидна – насочена към началния стадий на контакт между рисковия фактор и възприемчивия индивид и приложима върху цялото население или рискови групи;
  • първична – насочена към специфични причинни фактори, влияещи в предклиничния безсимптомен стадий и приложима върху цялото население избрани групи лица или здрави лица;
  • вторична – насочена към ранния стадий на клинично изявеното заболяване и приложима само при пациенти;
  • третична профилактика – насочена към късния стадий на заболяването и приложима при пациенти.

     

    Като елемент на превенцията се посочва и промоцията на здравето, която е определена като организирано усилие на обществото за обучение на индивида по проблемите на личното здраве и развитието на обществена система, осигуряваща на всеки индивид стандарт на живот, адекватен на поддържането и подобряването на неговото здраве” (C. Winslow)

     

    Уважаеми колеги,

    С нетърпение очаквам отговорна поставените по-горе въпроси и коментари

    Предварително Ви благодаря!!!

     

Мнения

25 окт 2017 16:12

Уважаеми проф.Салчев ,препоръчвам Ви да се запознаете с последната ревизия от 2017г. на европейския курикулум на Европейската асоциация по спешна медицина ,в която членуват 36 европейски държави, една от който е и нашата страна.Аз не съм корифей , а уволнен заради думите си български лекар , който иска само да има в България спешна медицина каквато има по света .
Emergency Medicine is a medical specialty based on the knowledge and skills required for the prevention, diagnosis and management of the acute and urgent aspects of illness and injury affecting patients of all age groups with a full spectrum of undifferentiated physical and behavioural disorders [3]. It is a specialty in which time is critical. The practice of Emergency Medicine encompasses the pre-hospital and in-hospital reception, resuscitation and management of undifferentiated urgent and emergency cases until discharge from the Emergency Department or transfer to the care of another physician. It also includes involvement in the development of pre-hospital and in-hospital emergency medical systems.

Уважаема д-р Кателиева,

Познавам го но превода на prevention не е профилактика и се отнася само за тези състояния. Не знам защо се засягате от коментарите, а не отговаряте на поставените от мен въпроси. Ни най-малко съм против да има стандарт по спешна медицина, а думата корифеи се отнася за други лица....

25 окт 2017 17:53

Съжалявам професоре, аз не пиша стандартите, но знам едно, че ако тази спешна медицинска помощ остане с нормативна база писана в миналия век, тя ще се сгромоляса от общественото недоволство ,което ескалира,текучеството на кадри  и остарялата материална база . Днес се карах 40 минути с д-р Болтаджиев в ефира на Дарик радио, който имаше свежи идеи за сливане на ЦСМП и МБАЛ , което практически означава приватизация на спешната помощ.Хубав или лош този стандарт е спасение за ЦСМП и СО , защото е написан в 21 век и ни предпазва от идеите за всякакви реформи и трансформации с лобистки характер.И аз не приемам думата профилактика , независимо ,че голяма част от прегледите ни от години са по-скоро профилактични , отколкото лечебно- диагностични.Причините са: инсуфициентна извънболнична помощ , болнична помощ зависима от финансиране и профилактика , която предимно се отчита,но не се прави. Въпросите ви са абсолютно резонни, и ще ви бъда благодарна , ако той отново се върне за обществено обсъждане ,което подозирам ,че ще стане скоро да ги зададете на МЗ.