Необходима е и реорганизация на дейността на медиците

Продължаваме да нямаме стандарт по спешна медицина – той непрекъснато се обжалва, променя, преосмисля. При липса на единен документ, който да ти казва как да работиш, при липса на обучение е много трудно да се прецени кой пациент преди кого трябва да бъде обслужен и къде да се намират линейките.

Това коментира д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в Спешната помощ, пред БНТ.

По думите й е много трудно да се определи колко трябва да бъдат екипите в страната и къде точно да бъдат разположени, защото системата е създадена през 90-те години на миналия век.

„Но оттогава досега се смениха около 23 министъри, горе-долу и толкова политики в спешната помощ. Бяха извършени доста промени на парче. От няколко години се правят опити за политика в Спешната помощ, която да е последователна, беше написана концепция, бяха извършени съответните анализи. Не мога да си кривя душата, че все пак бяха направени стъпки в правилната посока – имаше увеличение на работните заплати на колегите ми, което може би е първият мотивационен фактор, който ги задържа в системата, но не единствен. Предстои и през следващата година да има увеличение.

Друг проблем е агресията. Тя расте в системата и това отблъсква колегите да работят в нея. Предприемат се някакви мерки, но те още не са достатъчни.

Проблем е и реализацията на колегите – много е трудно да специализираш и да работиш едновременно в Спешната помощ, поради което младите колеги предпочитат уюта на болницата и болничните отделения пред това да дават дежурства в Спешната помощ и да ходят в болницата“, изтъкна д-р Кателиева.

Тя призна, че е била жертва на закъсняла линейка, но именно поради тази причина е станала лекар: „Станах спешен медик и се боря други хора да не изпитат това, което аз изпитах преди много години, за съжаление същото се повтори и наскоро“. 

И жертва на агресия е била д-р Кателиева. Т.е. била е и от двете страни на барикадата – и от страната на пациента, който чака линейката, която му е необходима, но закъснява, и от страната на лекаря, който е нападан.

За съжаление, пробвала съм и едното, и другото и смятам, че трябва да се намери изход. Не трябва да има пропаст между нас и пациентите. Ние сме там, за да им помагаме. Друг е въпросът какви са условията ни да успяваме да го правим, посочи председателят на Националната асоциация на работещите в Спешната помощ.

Те е категорична, че стандарт по спешна медицина трябва да има. Според нея трябва да има и реорганизация на дейността на спешните медици.

„Живяла съм в големи градове по света, където линейките са ситуирани на определени места и успяват да ги покриват. Осака например е двумилионен град, разполага със 100 линейки и там имат невероятна телекомуникационна връзка. В София понякога колегите обикалят по няколко болници, докато намерят къде да оставят пациентите си, защото нямат информация къде какво става“, посочи спешният медик.

Надяваме се да стартира Центърът за обучение по спешна медицина. Слава Богу, той има вече директор. Искрено се надявам този център да заработи, колегите да бъдат обучени по-добре да работят с триажните протоколи, за да може да се оптимизира дейността ни. Надявам се и пациентите в един момент да разберат, че спешната помощ не е медицинска помощ въобще. 

Тя е за животозастрашаващи състояния и когато екипите ни ходят при пациенти с хрема или с оплаквания от една седмица, се ощетяват хора, на които им изтичат може би последните минути от живота, допълни д-р Кателиева.