С хомеопатия не може да се лекува рак. Но могат да се оберат страничните ефекти от конвенционалната терапия

Преди дни представителите на Българската медицинска хомеопатична организация дадоха пресконференция, на която обясниха какви са ползите от клиничната хомеопатия за общественото здраве. Така те отговориха на декларация на Научния консултативен съвет на европейските академии EASAC, която твърди, че хомеопатията може да бъде опасна. В пресконференцията участва и д-р Райна Томова, управител на Европейската школа по клинична хомеопатия.

- Д-р Томова, трябва ли допълнителна регулация за работата на хомеопатите в България?

Ние от доста време се опитваме да прокараме идеята за приемането на медицински стандарт по хомеопатия от Министерство на здравеопазването. Добре е в дискусиите да участват представители на Лекарския съюз, специалисти в областта на клиничната хомеопатия, представители на академичните среди. Много бихме искали това да се случи и неколкократно сме отправяли такива предложения към различни министри на здравеопазването. За съжаление до момента не е инициирана подобна дейност.

- Трябва ли да се промени нещо в самия закон за хомеопатията?

Законът за здравето е достатъчно ясен -  той казва, че хомеопатията трябва да бъде практикувана само от лекари. Според мен големият риск идва от там, че масово хомеопатията се практикува от нелекари. Аз го чувам от пациенти.

- Кой трябва да реагира и да контролира подобна ситуация?

Това е очевидно нарушение на закона, но на мен ми е много трудно да кажа кой трябва да реагира. Вие много лесно може да влезете в интернет и да напишете „Обучение по хомеопатия“. Веднага ще ви  излязат училища, в които нелекари дипломират хора, които нямат нищо общо с медицината. И те си отварят кабинети и практикуват, без да се регистрират никъде. Съответно никой не им търси никаква отговорност.

Аз, например, съм регистрирана в Районния център по здравеопазване. Представила съм дипломата си по медицина, представила съм дипломата си за 2-годишно обучение по хомеопатия, регистрирала съм се и подлежа на контрол, периодично ми правят проверки. Моята диплома е подписана от обучаващото училище и от ректора на Медицинския университет – София, където съм се обучавала.

Дипломите на лекарите, завършилите курсовете по клинична хомеопатия, които се обучават от Европейската школа по клинична хомеопатия /ЕШКХ/ в сътрудничество с медицинските университети на София, Пловдив, Плевен и Варна, се издават съвместно от съответния медицински университет и ЕШКХ. Курсовете се признават за  продължаващо обучение и се кредитират от БЛС. Т.е. тук говорим за една сериозна регулация и за оставане в лоното на медицината, за отчитане и в хода на преподаването и в хода на практикуването на всички добри медицински практики.

- А защо не се контролират хората, които нямат медицинско образование?

Защото никъде не са регистрирани. Те са вън от закона и практикуват без проблеми.

- Не е ли редно някой в държавата да се самосезира за този проблем?

Може би, защото всичко е достъпно като информация и е много лесно да бъде намерено. Имам усещането, че никой не се интересува от това и топката е оставена в полето на пациента. Ако даден хомеопат не е регистриран, всъщност отговорността е на родителите, които водят детето си при такъв човек.  Ако го доведат при мен, аз нося отговорността си на лекар и на регистриран специалист по клинична хомеопатия. Докато ако го заведат при някой, който никъде не е регистриран, взел си е дипломата от неизвестно къде, кой носи отговорност? Затова ние смятаме, че трябва да се говори по тези теми, за да могат самите пациенти да бъдат по-внимателни.

- При лечението на кои заболявания хомеопатията показва много добри резултати?

Хомеопатията показва много добри резултати при алергични заболявания (алергичен ринит, бронхиална астма и др.)., рецидивиращи инфекции от всякакъв характер – рецидивиращи цистити, рецидивиращи бактериални вагинози, рецидивиращи тонзилити, отити, бронхити и т.н. Целта е да се прекъсне този порочен кръг на непрекъснати рецидиви и постоянен антибиотичен прием. Много добре се повлияват най-различни кожни заболявания като атопичен дерматит и акне,  различни стомашно-чревни неразположения, тревожни разстройства и проблеми със съня и др. Изключително широко е полето на действие на хомеопатията, като за някои заболявания тя може да предложи самостоятелно лечение, а за други – играе само допълваща роля.

- Има ли някакви възрастови ограничения?

Не, никакви. Хубавото на хомеопатията е, че няма никакви странични ефекти. Т.е., практически, тя може да се използва за лечение от възрастта на новородените до най-възрастните пациенти. Единственото ограничение е, че за да подейства хомеопатичното лекарство трябва да има запазена реактивност на организма. Т.е. не може, ако да речем имаме един инсулинозависим диабет, при който панкреасът е унищожен от автоимунния процес, да го лекуваме с хомеопатия. Нищо няма да се случи. Но един диабет тип 2, да кажем, при който все още има запазена функционалност на панкреаса, бихме могли да приложим хомеопатични медикаменти, които да подобрят кръвно-захарния профил.

Какво можем да направим при инсулинозависимия диабет? Ние не можем пряко да въздействаме върху диабета, но можем да изпишем хомеопатични медикаменти, които да са насочени към профилактика на съдовите усложнения например.

- Може ли да се препоръчва хомеопатия при рак?

С хомеопатия рак не може да се лекува. Категорично. Но, могат да се оберат страничните ефекти от конвенционалната терапия. Т.е. пациентът да мине през този тежък период в едно по-добро качество на живот и да се облекчат оплакванията му.

- Може ли да се облекчат болките на раковоболните с хомеопатия?

Нямам някакви специални наблюдения в тази посока и не мога да твърдя подобно нещо. Тук, за съжаление, и стандартните аналгетици нямат ефект. Но можем да намалим гаденето на пациента, повишената уморяемост, да профилактираме и облекчим лъчевият дерматит, да намалим тревожността на пациента и т.н. Т.е. има доста проблеми, за които хомеопатията би могла да бъде полезна.  

Интервю на Петя Дикова