Публикация
ИЗПОВЕДТА НА ПРЕВЪЗХОДНАТА УЛИЧНА МАСТИЯ
От книгата "Zoo Балканика & Хомо Balcanicus или безумици балкански..."
Не съм аз куче. Аз съм улична мастия. Определят породата ми като превъзходна – превъзходна улична мастия. Ще попитате:
– Защо?
Ще ви отговоря:
І. КУЧЕТАТА БИВАТ:
1. Хрътки,
2. Ловджийски и
3. Овчарски,
4. Домашни любимци и
5. Бездомни псета..., изобщо...:
ІІ. ТРИ ОСНОВНИ ГРУПИ:
1. Догове,
2. Ежедневни кучета и
3. Псета.
ЗАБЕЛЕЖКА:
– „договете” са висшата каста на вида,
– „ежедневните кучета” са за ежедневна употреба, а
– „псетата” са нещо като нас, но не съвсем – превъзхождат ни по редица показатели:
- местоживеене,
- произход,
- хранене,
- отношение (на тях към другите и на другите към тях)
- и пр.
От своя страна те – ПСЕТАТА, СЕ ДЕЛЯТ НА:
А) квартални,
Б) улични и
В) дворни.
ВТОРА ЗАБЕЛЕЖКА:
Първите два вида са бездомни (псета), третите – полубездомни – имат двор, но не и дом (колибка, кафез и т.н.)
Бележки относно „балканското” полу... – по-нататък (и по-назад).
ПЪРВО ПОЯСНЕНИЕ:
Ние – мастиите, сме извън класацията и не сме включени в (или по-късно сме изключени от) класификацията (или класацията?...) на кучетата по света (това не знам), защото поначало ни считат за нещо по-различно, а и ние се чувстваме така. Мисля, че или не са ни включили поначало в класацията (или класификацията?) от завист или нещо друго, или по-късно сме отпаднали по същите причини, или... – не знам... Едно мога да кажа само, че не сме в класификацията (и класацията), въпреки че, както ще видите след малко, имаме основания да бъдем там, но сме се отказали да заемем полагащото ни се място в редицата на кучешкия вид, защото съзнаваме, че всеки опит в тази насока ще е безуспешен.
От своя страна НИЕ (МАСТИИТЕ) също се делим (КАТО ПСЕТАТА) на:
А) квартални,
Б) улични и
В) дворни, но не напълно...
ТРЕТА ЗАБЕЛЕЖКА:
– „Напълно” се отнася за привидното ни сходство с кварталните, уличните и дворните псета.
– За разлика от псетата и трите групи сме бездомни, защото никой не ни допуска близо до себе си и недвижимите си и движими имоти, а ако някога попаднем в някой двор – то си е случайно... и рисковано...
NB! Подчертавам категорично, че разликата между псетата и мастиите е голяма, бих казал/а – огромна. Това вероятно е причината да отпаднем от класификацията (и класацията) завинаги и напълно.
ЧЕТВЪРТА ЗАБЕЛЕЖКА:
Този път думата „напълно” се отнася за класацията (и класификацията) и за нас и няма нищо общо с кварталните, уличните и дворните псета!
Няма сега да ви я разкривам (РАЗЛИКАТА), ще я разберете постепенно (ако имате търпението да прочетете изповедта ми, ако не докрая, то поне някъде дотам).
Представителите на всяка от трите основни групи (според под-подразделянето на квартални, улични и дворни) както за псетата, така и за нас се делят на:
- „превъзходни” и
- „непревъзходни”,
т.е. съчетаващи (или не) основните качества на съответната животинска група (съответно отчасти или напълно).
ВТОРО ПОЯСНЕНИЕ:
Аз съм от последната група (на превъзходните улични мастии), но не отчасти, а напълно, т.е. участвам в класацията (и класификацията) (на мастиите) напълно, но съм подразделен/а в отделна група.
И така: НИЕ, МАСТИИТЕ, сме уникален животински вид. Срещаме се само на едно място в света – на така наречените БАЛКАНИ, не ми е ясно защо го определят като полуостров. Може би, защото, повечето неща на БалКАНИТЕ са „полу-...”:
– полу-истини,
– полу-радост,
– полу-щастие,
– полу-произход,
– полу-заплата,
– полу-работа,
– полу-живот,
– полу-...,
– полу-...,
– полу-...
Само лъжата на Балканите е изцяло и напълно, лъжата, с която балканците се лъжат помежду си:
– политиците – народа и
– народът – политиците,
– шефът – работниците и
– работниците – шефа,
– мъжът – жената и
– жената – мъжа,
– бащата – сина и
– синът – бащата,
– съседът – съседа и
– съседът – съседа...,
изобщо лъжат се едни други, самите себе си, непрекъснато, постоянно, всеки ден; лъжата, с която са закърмени (БАЛКАНЦИТЕ) и която носят (те) в душите до края на живота си, че и след това – в НЕБИТИЕТО, с което, отишлите сИ завинаги балканци, замърсяват АСТРАЛА, но на кой му пука за Астрала, след като си е поживял на Балканите приятно и безгрижно с:
– лъжата и
– полу-нещата от живота:
- полу-истините,
- полу-радостта,
- полу-щастието,
- полу-произхода,
- полу-заплатата,
- полу-работата,
- полу-живота,
- полу-...,
- полу...,
- полу...?...
.
ТЕЗИ МИСЛИ ми идват на ума, като си мисля за разликата между псетата и нас – непревъзходните и превъзходни улични мастии. При тях нещата са „полу...” – нито кучета, нито мастии, ни дворни, ни домашни, а ние (като лъжата) сме напълно и изцяло, и безапелационно – улични мастии, т.е. последните (извънкласификационни и извънкласационни) брънки на импровизираната класификация (и класация) на договете, ежедневните кучета и псетата по света.
И ОЩЕ НЕЩО ми идва на ума (като си мисля за разликата между псетата и нас) – ние, мастиите, сме на края на редицата, което определя мястото ни извън основната класификация (и класация), но:
А) ако я погледнем, като извием глава наляво, или
Б) ако изправим редицата и я оформим като колона,
ще се окаже, че ние сме в ОСНОВАТА НА КУЧЕШКИЯ РОД, т.е. ние определяме СЪЩИНАТА НА НЕЩАТА, т.е. на рода, които по-късно са се оформили (не казвам доразвили) като:
– хрътки,
– ловджийски и
– овчарски кучета,
– домашни любимци и
– бездомни псета...,
ЗАЩОТО, като се замисля, всеки представител на кучешкия вид, независимо дали е хрътка, овчарско или ловджийско куче, домашен любимец или бездомно псе, носи в душата си до края на живота по нещичко от манталитета на изначалната мастия, независимо дали ТЯ Е:
– превъзходна,
– или не.
И ДРУГО НЕЩО ми идва на ума – ако ние сме основата на рода (като лъжата), то бихме могли да обобщим, че тук, където сме родени – на цитираните Балкани с многото полу..., ЛЪЖАТА е в
ОСНОВАТА НА НЕЩАТА И НА ЖИВОТА – на:
- полу-истините,
- полу-радостта,
- полу-щастието,
- полу-произхода,
- полу-заплатата,
- полу-работата,
- полу-живота,
- полу-...,
- полу-...,
- полу-...
Много се увлякох, но така се получава ВСЕКИ ПЪТ, когато си помисля, за нашите (в никакъв случай не бих могъл/гла да кажа „братя”, а бих ги определил/а само като) КОНКУРЕНТИ на улицата и в живота – уличните бездомни псета. И така – РАЗЛИКИТЕ между тях и нас:
Всяко куче, като всяко друго живо същество, си има РОД в своите и чуждите очи (не животински, а граматичен род):
– ДОГЪТ е от мъжки,
– ХРЪТКАТА – от женски, а
– ПСЕТО – от среден род.
Само НИЕ, МАСТИИТЕ, формално сме от женски, но в действителност нямаме усещане за принадлежност към мъжки или женски род, защото толкова дълго са ни обезличавали, че без да сме хермафродити, СМЕ станали БЕЗПОЛОВИ в нашите и в чуждите очи – КАТО АНГЕЛИТЕ В РАЯ. Защо ли?
ТРЕТО ПОЯСНЕНИЕ:
ЗА ДА ОЦЕЛЕЕШ НА УЛИЦАТА, където сме родени, ТРЯБВА ДА ЗАБРАВИШ:
– мъжкото си достойнство или
– женската си чест,
– мъжката си гордост или
– женския си свян,
– мъжката си сила и
– женската си слабост...
– и т.н. и...
...трябва ДА СЕ ПРИСПОСОБИШ МАКСИМАЛНО БЪРЗО към бързо променящите се улични условия, като веднъж бъдеш:
– отмъстителен по мъжки и
– в следващия миг лукав по женски,
– веднъж да изръмжиш по мъжки и
– в следващия миг да изквичиш по женски,
– да хапеш и
– да лазиш,
– да разкъсваш и
– да се подмазваш,
– да показваш зъби и
– да превиваш гръб,
– да гледаш предано и
– да предаваш в следващия миг...
ЧЕТВЪРТО ПОЯСНЕНИЕ:
Поради това на няколко места, написах „...л/а” или „...гъл/гла”, вие имайте предвид, че това не е от слаба граматична подготовка, а от липсата на УСЕЩАНЕ ЗА РОД (както подчертах: мъжки или женски, т.е. – граматичен, а не биологичен. Той (биологичният ни род) е ясен – началото на кучешкия род, роден от изначалната улична мастия)...
Разясненото дотук ни прави ПОДХОДЯЩИ ЗА ПОЛИТИЦИ:
1. ПЪРВО – родени сме и отраснали на улицата и познаваме живота откъм най-суровата му и кръвожадна част, и
2. ВТОРО – можем едновременно да бъдем:
А) отмъстителни и
Б) в следващия миг лукави,
В) веднъж да изръмжим и
Г) в следващия миг да изквичим,
Д) да хапем и
Е) да лазим,
Ж) да разкъсваме и
З) да се подмазваме,
И) да показваме зъби и
Й) да превиваме гръб,
К) да гледаме предано и
Л) да предаваме в следващия миг...,
защото тук, на БАЛКАНИТЕ, БЕЗ ДА СИ:
– отмъстителен и
– в следващия миг – лукав,
– да ръмжиш и
– да квичиш,
– да хапеш и
– да лазиш,
– да разкъсваш и
– да се подмазваш,
– да показваш зъби и
– да превиваш гръб,
– да гледаш предано и
– да предаваш в следващия миг...,
НЕ МОЖЕШ ДА ОЦЕЛЕЕШ:
– нито като политик,
– нито като биологичен вид,
– нито като индивид:
- човешки
- животински
- и т.н...
А индивидът, тук, той – БАЛКАНЕЦЪТ Е:
– завистлив,
– мързелив,
– крадлив,
– еснаф и
– комплексар,
– с големи и
– неоснователни претенции,
– сам се капсулира и
– изолира от света...
ЛИПСВАТ МУ:
– търпимост,
– лоялност,
– толерантност,
– скромност,
– ...
ПРИТЕЖАВА В ИЗОБИЛИЕ:
– отмъстителност,
– непримиримост,
– ярост,
– злоба,
– завист,
– корист,
– ...
И поради това ВСИЧКО ПРИ НЕГО Е ПОЛУ...:
– полу-истина,
– полу-радост,
– полу-щастие,
– полу-произход,
– полу-заплата,
– полу-работа,
– полу-живот,
– полу-...,
– полу-...,
– полу-...
Само той е изцяло и напълно (а не полу...) – БАЛКАНЕЦ, с пълната ЛЪЖА (също не полу...)...
ВЪПРОС:
Защо е тоз РАЗКЪСАН СЛОВОРЕД? Таз НЕЛОГИЧНА ПУНКТУАЦИЯ? И излишното повторение на КЛАСИФИКАЦИЯ и КЛАСАЦИЯ?
ОТГОВОР:
ПЪРВО – за прегледност.
ВТОРО – за удобство на:
– социологическите и
– статистическите агенции...,
проучващи уникалния балкански вид, наименуван (не без основание) БАЛКАНЕЦ и неизбежните му атрибути „лъжата” и „полу...” нещата,
– и НАЙ-ВЕЧЕ за тези, които ЩЕ МЕ ПОДВЕДАТ ПОД ОТГОВОРНОСТ, задето ги сравнявам с нас – превъзходните улични мастии, НО
ТОВА НЕ Е СЪВСЕМ ТАКА, ЗАЩОТО коренът на мастия е „МАСТ”, А НЕ „МЪСТ”, което НА ТЯХ ИМ ПО-ПРИЛЯГА – доказали са го много пъти.
ПОЖЕЛАНИЕ:
Дано този път да не съм познал/а!...
Сборникът с разкази на проф. Златимир Коларов можете да закупите ТУК
Повече от проф. Коларов вижте на личния му сайт: www.kolarov.bg
Коментари