Диана Георгиева е художник и дългите часове пред платното, в които творчеството се разгръща, всъщност са сковавали тялото ѝ. Прекарва времето седнала или наведена и така неусетно развива дископатия и радикулит.

Историята на една художничка, която улисана в работа, загърбва сигналите на тялото

Късно ли е да намерим причината за болка, която е променила целия ни начин на живот?

Този въпрос се насажда постепенно с годините и е нужна смелост, за да решим да предприемем първата стъпка. Защото болката носи със себе си примирение и ни подчинява на своите правила. Започваме да съобразяваме ежедневието си с нея, вместо да потърсим решение. Изменяме ритъма на ежедневните си навици, за да може да живеем в поносимо съзвучие с нея. А истината е, че никога не е късно да започнем да ѝ се противопоставяме. Защото тя си има причина, която я е родила, и ние просто трябва да я открием. Тогава ще усетим отново цялата свежест на живота без болка.

Диана Георгиева е художник и дългите часове пред платното, в които творчеството се разгръща, всъщност са сковавали тялото ѝ. Прекарва времето седнала или наведена и така неусетно развива дископатия и радикулит. На 68 години, след множество симптоми, с които тялото е искало да даде знак за промените, тя се оказва почти напълно обездвижена, с абсолютна невъзможност да изпълнява ежедневните си действия.

При нея проблемите започват още на 30-годишна възраст. В началото с болки в бедрото на десния крак. Страхува се да отиде на лекар, защото се опасява, че ще ѝ препоръчат операция и смяна на става. Като по-млада лежи в болница заради улцерозен колит и оттогава не обича стерилната бяла среда там. Болката обаче не минава с времето, както се е надявала, и тя придобива навика да поддържа крака си с ръка. Ръката обаче също не издържа, а това води до тежест в главата, която сковава врата. Един ден кракът блокира, а Диана остава да лежи, без да може да се изправи.

„В един момент болката плъзна надолу по крака ми, а той започна да се сковава и да блокира. Това беше много потискащо, защото когато ходиш, не знаеш кога ще блокира. Така добих навик да куцам и ръцете ми да са пуснати винаги около бедрото. Дори си купих няколко бастуна. Стигна се и дотам да не мога да си държа главата права. Последните два месеца, преди да разбера за методите на хиропрактиката, бях на легло и мъжът ми ме обслужваше, бях много отчаяна. Пиех обезболяващи и опитах всякакви мазила, болката отшумяваше за известно време и след това пак се връщаше“ – разказва художничката.

Пристига в клиниката за неинвазивно лечение на гръбначни заболявания с методите на хиропрактиката първо за диагноза. Индивидуалният преглед, който се извършва в Американската клиника за гръбначни заболявания (единствена в Европа), и специалният пакет от 7 рентгенови снимки показват много голямо изкривяване на гръбначния стълб, което прогресивно се влошава.

„Диана дойде при нас с болка и слабост в краката и в ръцете – разказва д-р Марк Бери, водещият доктор по хиропрактика в клиниката. - Тя имаше също и силни болки в гърба. Способността ѝ да се движи беше много затруднена. Проведохме лечение в продължение на 10 седмици, в които тя по два пъти на ден преминаваше през 12 различни процедури. Накрая резултатите показаха видимо подобрение. На база симптомите, с които дойде, и в резултат на целия процес, през който премина, Диана вече не изпитваше болка – нито в гърба, нито във врата, движеше се свободно. Вече не беше необходимо да посещава клиниката, а само да прави домашните упражнения, за да поддържа подобренията и да се чувства много добре.“

Никога през живота си художничката не е спортувала или правила някакъв вид гимнастика. Необходимостта да прави ежедневно упражнения вкъщи в началото ѝ тежи. Отнема ѝ почти час сутрин и час вечер, но свиква, защото така прогонва болката завинаги. С усмивка споделя, че това я тонизира и дори усеща, че сякаш променя характера ѝ. Старае се да ходи повече, да тича – колкото може, и да играе с шестте си внучета. Не ги вдига, защото нещо по-тежко от 15 килограма веднага ѝ се отразява. Днес е щастлива, защото преди възрастта я е плашела и почти не ѝ била оставила надежда. Именно това е нейното основно послание към всички и особено към родителите – да обръщат внимание на всяка болка още с появата ѝ, да се вглеждат в извивките на гръбначния стълб и да се вслушват в симптомите на тялото. А ако моментът е изпуснат – да се търси причината, която ще прогони болката завинаги. Не да се залъгваме, лекувайки симптомите.

Прочетете още:

7 Съвета как да се грижим за дравето на гръбнака си >>>

Възможно ли е невромускулно преобучение на мозъка >>>