Частните болници искат здравната вноска на държавата да се изчислява от средната брутна заплата
Частните болници искат здравната вноска на държавата да се изчислява от средната брутна заплата
Частните болници искат здравната вноска на държавата да се изчислява от средната брутна заплата
CredoMedia: in focus
CredoMedia: in focus
Компания
Частните болници искат здравната вноска на държавата да се изчислява от средната брутна заплата

Частните болници искат здравната вноска на държавата да се изчислява от средната брутна заплата

Според сдружението на частните болници бюджетът на НЗОК за 2018 г. е формиран неправилно

Здравните вноски, внасяни от държавата, трябва да са изчислени въз основа на средната брутна заплата, а не на минималната, както е в момента. Това обяви управителят на МБАЛ „Сердика“ д-р Методи Янков по време на пресконференция, организирана от Националното сдружение на частните болници и Центъра за защита правата в здравеопазването. Той заяви, че сдружението възнамерява да направи предложение в тази посока.

 

Д-р Янков коментира, че сдружението се отнася положително към повишаването на бюджета на НЗОК за 2018 г. с около 400 млн. лв., но трябва да се има предвид, че то се дължи основно на увеличаването на минималната работна заплата и повишаването на процентa от пълната вноска, който държавата внася за групите граждани, които осигурява. Според него бюджетът за тази година е копие на предишния, с минимални увеличения по някои пера. По думите му такъв тип разпределение е неправилно. Той заяви, че е необходимо най-напред да се направи анализ къде колко пари са необходими и след това те да бъдат разпределяни.

 

Красимир Грудев, управител на МБАЛ „Тримонциум“, изказа подобно мнение. „Фактическото увеличение на здравноосгурителните вноски, предвиждано за 2018 г. спрямо 2017 г., е с 11%. Толкова е и увеличеното на минималната работна заплата – от 480 на 510 лв. Т.е. увеличение няма. Същото се отнася и до трансферите за здравно осигуряване, които прави Министерството на финансите за осигуряваните от държавата лица. То също е с 11%. Така въпросните 400 млн. лв. са сбор от тези предвиждани увеличения. Вижда се, че повишението за лекарствени продукти е в порядъка на 280 млн. лв. Това е сериозно увеличение за лекарствата, при това, при категоричното изявено желание от страна на НЗОК да има забрана за въвеждането на нови медикаменти. След като не се дават за нови лекарства за какво ще се дадат тези пари“, попита той. Грудев обърна внимание и на факта, че в бюджета за 2018 г. резервът е едва 3%. За сравнение през тази година той беше 10%. Според него тези пари ще отидат за надлимитната дейност за лекарства.

 

По отношение на парите за извънболнична помощ Грудев коментира, че увеличението от 20 млн. лв. в това перо ще покрие само част от годишната инфлация. Същевременно не е помислено за изнасяне на дейности от болничната в извънболничната помощ.

 

Председателят на сдружението и управител на МБАЛ „Св. Богородица“ д-р Николай Болтаджиев също коментира, че бюджетът на НЗОК за 2018 г. не е базиран на разчети и не предполага политики, които да доведат до реални промени в сектора. По думите му философията на неговото формиране е сбъркана, защото той не бива да е част от консолидирания бюджет на държавата. Според него парите за здраве трябва да бъдат разчетени след като стане ясен основният пакет от дейности, заплащани от НЗОК.

 

Управителят на МБАЛ „Полимед“ д-р Цветан Диманов изчисли, че годишно държавата трябва да заплати здравни вноски за групите лица, които осигурява, в размер на около 1,6 млрд. лв. Той посочи, че за 2018 г. са предвидени 1,262 млрд. лв., което означава, че са нужни още 400 млн. лв. допълнително в бюджета на НЗОК.

 

Председателя на ЦЗПЗ д-р Стойчо Кацаров коментира, че бюджетът на НЗОК за 2018 г. не почива на никакви разчети. Той също бе категоричен, че е необходимо ясно да се обособят дейностите, които да бъдат покрити от касата, и да се прецени на каква стойност са те. 

Реклама

Мнения