Мораториумът за финансиране на нови дейности и медикаменти няма да има никакъв, дори икономически ефект, смята д-р Стойчо Кацаров

Въпреки че здравната каса разчита на мораториум за финансирането на нови дейности и лекарства догодина, с който да си спести преразхода на средства, евентуална забрана може да й излезе доста по-скъпо. 

Това пише в новия си брой в. „Сега“, като уточнява, че ако в ЕС се плаща някое от новите лекарства, които още не се поемат у нас, НЗОК ще е длъжна да финансира лечението на български граждани в страната, където медикаментът се плаща.

„Върхът на глупостта от това е, че няма да доведе до никакъв, дори и икономически ефект, каквато вероятно е целта на тази забрана. Нищо няма да се спести“, категоричен е д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита правата на пациентите, цитиран от изданието.

„Представете си сега, че тази забрана остане в следващите пет години - няма да влизат нови лекарства, няма да влизат нови методи на лечение. Само че в другите европейски държави те ще продължат да влизат. Нашите пациенти по силата на правилата за координация на системите за социална сигурност имат право да поискат да бъдат лекувани в другите европейски държави с тези нови лекарства и методи и нашата здравна каса не може да откаже, защото това вече не зависи от вътрешните ни правила, а от правилата на целия ЕС. Ние ще платим същото лечение, но няколко пъти по-скъпо и то ще бъде проведено в европейски болници и в лечебни заведения от ЕС“, пояснява д-р Кацаров.

Изданието съобщава, че от касата са потвърдили, че ако в дори само една страна от ЕС се плаща нова молекула, каквато у нас още не се поема, и пациент кандидатства за лечение с този препарат, НЗОК е длъжна да му плати лечението навън. Освен това е възможно и обратното - пациентът да си получи медикамента в ЕС, а след това да кандидатства пред

НЗОК да му бъдат възстановени разходите за лекарството. 

Ако парламентът приеме предложението за мораториум за новите лекарства, непокрити от касата ще останат предимно нови лекарства в онкологията и биологична терапия в ревматологията. 

Подробности по темата четете в новия брой на в. „Сега“.