Проблемът с качеството на произвежданото у нас кисело мляко се корени в липсата на суровина. Затова бързото възраждане на животновъдството и държавната стратегия в тази сфера е единственото решение.

В момента вносът на суровина е до 60%. Тя обаче е термично обработена, а качественото кисело мляко може да се произведе само от прясно, свежо мляко. Това каза за Хелт медия проф. Тодор Минков, един от най-авторитетните експерти в тази област.

Нашата природа е богата на лактобацилус булгарикум – той може да се получи от люцерна или детелина, развива се много добре и върху дряна. Най-добрите райони, откъдето и японците си взимат диви растителни щамове, са Габровско, Разградско и Трънско, каза проф. Минков. 

Специфична особеност е, че у нас крави започват да се отглеждат в по-късен исторически период, в стари времена по тези земи са отглеждани овце, а лактобацилус булгарикум се развива най-добре в овчето мляко. С течение на времето именно там се култивират сегашните закваски.

По време на дискусия за качеството на млякото и млечните продукти стана ясно, че макар да са уточнени параметрите на стандарта, въвеждането му все още не факт. Това от своя страна не дава гаранции за качеството на киселото мляко, кашкавала и сиренето, контролът от страна на държавата е крайно недостатъчен и практически се разчита производителят да се контролира сам.

Според млекопреработватели има безконтролен внос на закваски, както и на млечни концентрати, които не подлежат на закваска. Тези млечни концентрати дори се продават като мляко за пиене.

Като скандална беше окачествена и практиката мляко да се продава на цена, драстично по-ниска от себестойността на продукта, както и липсата на ефикасен контрол върху техническата документация на производителите.