Срещата с над 350 фармацевти в Пловдив бе посветена на симптоматичното лечение на горните дихателни пътища. Медицинската информация бе елегантно поднесена на фона на изпълненията на струнен квартет „Класик Арт“. Лектор на събитието беше проф. Георги Момеков. 

Ето какво сподели специалистът:
 

Проф. Момеков, ние сме в началото на есенно-зимния сезон, каква е сезонната патология и какви са симптомите, характерни за периода?

Задават се доста вирусни инфекции, най-тежката вирусна инфекция е грипът, но има много вируси с друга характеристика, които причиняват сходна симптоматика и тя не е непозната. Ние трябва да знаем, че голяма част от тези симптоми не се дължат на тези причинители, а на нашата имунна система в опитa й да се справи с тези „нашественици”. Това са повишената температура, болки в определени зони, като гърлото, ушите, понякога те са отразени (без да има възпаление в ушите, има отразена болка от гърлото), изключително неприятната хрема - състояние, което много пречи на нормалното ежедневие на човека, както и болки в ставите, главоболие, все състояния, свързани с дискомфорт. 

Дискомфортът влиза рязко в дисонанс с това, което хората очакват. Според СЗО, здрав е човек, не само който няма патерици, здравето не е отсъствие на болест, а състояние на добруване, благосъстояние на духа, на тялото и на общественото положение на човека. Всички тези неприятни симптоми в това време на годината ни пречат понякога да общуваме помежду си, да се храним, те нарушават значително качеството на живот и затова трябва да се обръща внимание на симптоматичното облекчаване. Има една митологична употреба на антибиотиците, да лекуваме грип с антибиотици е все едно да лекуваме мишките с отрова за хлебарки. Най-важно е да се подготвим със сезонни лекарства, които могат да облекчат някои от тези неприятни симптоми. 

Как се избира подходящо лекарство за инфекция на ГДП и за справянето с температурата при децата?
Изборът зависи от много неща. Важен е и личният опит на този, който прави избора, било то лeкар или фармацевт. Все повече говорим, че изборите ни трябва да са лишени от емоционална нишка. Нашият опит, колкото и да е голям, е съсредоточен върху стотиците хора, с които контактуваме в рамките на този период, но той няма тежестта на едно проучване с контролна група, няма статистическа тежест, така че е хубаво да попрочитаме дали няма някакви нови данни за ефикасност и безопасност, дори и при архайски лекарства, каквито са антипиретиците. Опитът е безценен, но е хубаво да се види доколко някои лекарства нямат доказани ползи и предимства пред други лекарства.

Вие направихте сравнение между ибупрофен с парацетамол. Бихте ли споделили подробности?
По принцип портфолиото на антипиретиците в отделните страни зависи много от традициите. Ибупрофен и парацетамол имат своите плюсове и минуси. Едно от предимствата на ибупрофен е, че той има собствен противовъзпалителен ефект, който в дозите, които се отпускат без рецепта, не е гигантски, с него не можем да лекуваме ревматоиден артрит, но той ни помага много по-добре да се справяме със състояния, при които има възпалителна компонента, каквито са болките в гърлото, болките в ушите, втрисанията и т.н. 

Парацетамол е лекарство, което има добре установен, хубав антипиретичен и аналгетичен ефект, но в никаква доза не притежава противовъзпалителни свойства. При състояния, при които болката е вследствие на възпаление, това ще доведе до по-малка ефективност на парацетамола. Разбира се, той също има предимства при някои групи пациенти, защото не взаимодейства с антиагрегантите и може да се използва по-спокойно при хора с язва на стомаха. И двете лекарства имат нишови групи, но предимството на ибупрофена е повлияването на възпалението. 

Как се позиционира ибупрофен при другите НСПВС?
НСПВС имат една сложна дуалистична природа, тя е дозозависима. При всичките НСПВС има градация и на полезните, и на страничните ефекти. Ибупрофен в дозите, в които може да се отпусне в една аптека без рецепта, достигат сумарно до 1200 mg на ден, тоест максималната доза, отпускана без рецепта, е 3 пъти по 400 mg. В дозите от диапазона от 600 до 1200 mg на ден, това лекарство в очите на съвременната медицина, говоря за базирана на доказателствата употреба, има отлична поносимост. С НСПВС ни дразнят с ерозиите, язвите на стомаха, риска от кървене. Имаме вече много голям опит с ибупрофен в различни популационни групи, които показват, че той в тези дози има поносимост, която не е по-лоша от тази на парацетамол. 

На нашия пазар има много лекарства с активна съставка ибупрофен, с какво Нурофен е по-различен?
Агенцията по лекарствата регистрира много лекарства. Това, което отличава Нурофен, е, че компанията, която го произвежда и дистрибутира, не е престанала да провежда контролирани проучвания в сравнение с другите лекарства. Те се опитват да поставят нашите традиционни познания за ибупрофен на съвременна основа. Защото, когато едно лекарство е въведено 60-те години, изискванията за регистрация са били едни. 

В момента се правят неща, които не са задължителни, но те се опитват да пречупят една стара молекула през съвременните призми, по които ние съдим за лекарствата, защото в момента регулаторните органи действат като един хладен разум, там няма емоция. Те се опитват да пречупят ползите от лекарството през потенциалните рискове и през една много важна призма, която често се забравя, а именно икономическата страна и разхода за терапия. Когато се опитваме да понижаваме температурата, е не само важно колко пари ще дадем на ден, а с колко ще я понижим.

Другата тема, на която се спряхте, беше ангината, като сезонна патология. Какъв е фармакологичният ефект на флурбипрофен и какво е неговото предимство при лечението на ангина?
Името му идва да покаже, че той донякъде прилича на ибупрофена. Ибупрофенът и флурбипрофенът са НСПВС. Предимството на флурбипрофена (Стрепсилс Интензив) за локална употреба е, че това е лекарство, което можем да доставим, с цялата му противовъзпалителна активност, директно на място, на което искаме то да работи. При това, ние правим байпас или заобикаляме всички неща, на които на едно лекарство му се случват в нашето тяло, защото след като изпием лекарството, таблетката трябва да се разпадне, да се усвои, след това се свърже с плазмени протеини, след това черният дроб го инактивира, след това бъбреците се опитват да го превърнат в компонент на урината. 
Всичките тези процеси накрая водят до една концентрация, която е наномуларна, тоест е супер ниска в телесните течности. Вместо да го правим, ние директно поставяме лекарството в една концентрация, която е многократно по-голяма, на мястото на което искаме да работи, защото сливиците са място, което е достъпно. Тоест - имаме полза от противовъзпалителния ефект и тъй като лекарството не е прието перорално, няма да се дразни стомахът, няма да имаме взаимодействия с лекарства, нито ще имаме системна експозиция, в кръвта концентрацията ще е супер ниска, това е предимството. 

Какво трябва да знаят и хората, и специалистите?
Когато човек има болки в гърлото, тя се дължи на възпаление, защото възпалението, освен подуване, зачервяване, нарушена функция на засегнатия орган, има и нетърпима болка. Повечето продукти за зачервено гърло съдържат локални анестетици, които обезболяват мястото за някакъв период от време, но нямат никакъв ефект върху възпалението.

Флурбипрофенът може би няма да въздейства толкова бързо, но той потиска възпалителния процес и ще се бори с всичките тези прояви, ще намали подуването, ще понижи локалните неприятни субективни усещания, свързани с подуване на сливиците, но най-важното е, че болката ще намалее заради аналгетичния ефект на лекарството, но в допълнение тя ще намалее заради това, че възпалението се потиска и нервните окончания, които ни сигнализират болка стават все по-малко и по-малко чувствителни. Това означава, че в хода на лечение с флурбипрофен, ние все повече ще можем да ядем по-твърда храна и да пием напитки, които са дразнещи.

Какво трябва да запомним от Вашата презентация?
Дори при стари, утвърдени лекарствени продукти, мнението, на който и да е лекар, четящ лекция, е маловажно. Хубаво е хората да се научат, че е желателно да пречупят своите практики през медицината на доказателствата. Лекарите го правят отдавна, фармацевтите трябва да го правят все повече, защото фармацевтът става все по-важен специалист, заради първоначалния достъп на пациента до него.

Освен това портфолиото на аптеките все повече излиза от онези шкафове, които са с рецепта, нещата стават видими, те са в обсега на фармацевта и, от една страна, това му развързва ръцете, но, от друга страна, драстично увеличава неговите отговорности. Изборът от няколко алтернативи е желателно да бъде основан на рационална основа, таргетирайки очакван максимален ефект при приемливи рискове. Важно е да има добро съотношение полза-риск.

За финал „Симфония на доверието” завърши с прекрасното изпълнение на „Ода на радостта“ от Бетховен.