Публикация

1/4 от жените над 35 години страдат от инконтиненция


Уринарната инконтиненция е състояние, което често пъти се пренебрегва. Такъв е изводът от Третия глобален форум за уринарна инконтиненция, който се проведе в Прага.

На форума беше дискутирана бъдещата насока на един важен и рядко обсъждан проблем, който осъществява все по-голям натиск върху системите за здравеопазване и социални грижи в целия свят.

Проф. Йън Милсом от Салгренската академия при Университета в Гьотеборг, Швеция, заяви: „Буди сериозно безпокойство фактът, че въпреки застаряването на населението, повечето държави остават като цяло пасивни по въпроса с инконтиненцията. Това създава усещането, че пациентите и техните семейства са изоставени”.

Уринарната инконтиненция е глобален проблем, който засяга около 25% от всички жени на възраст над 35 години и 5 на сто от мъжете.

„Влиянието на уринарната инконтиненция е огромно”, каза Даян Нойман от Университета в Пенсилвания. „Проблемът оказва влияние върху семейните отношения, социалния живот и възможността на отделния индивид за работа. Въпросът се дискутира твърде рядко между пациентите и техните лекари”, посочи Даян Нойман.

Тя цитира резултати от изследване, според които само една трета от всички пациенти, страдащи от средна до тежка инконтиненция, търсят лечение.

Проучването, поръчано от SCA Hygiene Products през март, цели да изследва първичната грижа чрез преценката на личните лекари за проблемите с инконтиненцията и възможностите, с които те разполагат, за да се справят с проблема.

Общо 551 лекари са били интервюирани във Франция, Полша и Великобритания. Само 5 на сто от тях декларират, че са напълно удовлетворени от работата си по проблемите на инконтиненцията.

Един от всеки пети лекар признава, че никога ни би повдигнал въпроса за инконтиненцията, ако самият пациент не го направи.

По-малко от половината лекари са удовлетворени от възможностите за лечение, а над  половината декларират, че решаването на проблемите с инконтиненцията не се е променило в тяхната практика през последните две години.

Над 50% от интервюираните считат, че липсва подходяща интегрирана програма за грижа при инконтиненция, която биха могли да следват.

Като основни пречки за постигане на по-добро лечение са посочени липса на достъп до подпомагащи услуги, недостиг на специалисти по въпросите на инконтиненцията, липса на обучение.

„Проучването категорично показва, че лекарите имат необходимост от ясна рамка за това как проблемът с уринарната инконтиненция да бъде дискутиран с техните пациенти. Структурата на грижата при инконтиненция е откъслечна, наблюдава се липса на клиничен наръчник за ефективни действия при това състояние. А това е нещо, което със сигурност трябва да бъде правилно адресирано, ако искаме да подобрим резултатите”, коментира Даян Нойман.

От България във форума участваха проф. Митко Цветков, председател на Българското урологично дружество, д-р Станимир Хасърджиев, председател на управителния съвет на Националната пациентска организация, и Христо Балабанов, член на управителния съвет на фондация „МС общество”.

" }-->

Коментари