Децата се пращат за костно-мозъчна трансплантация в чужбина, заради специфични медицински състояния, обясни проф. Добрин Константинов

Сериозен проблем в терапията на деца, нуждаещи се от костно-мозъчни трансплантации, е липсата на достатъчен брой медицински сестри, които да се грижат за тях. Това каза пред CredoWeb управителят на СБАЛДОХЗ проф. Добрин Константинов. Той коментира, че сестри с такава квалификация се намират изключително трудно, заради естеството на работата в детската онкохематология. По думите му това е тежка специалност, която натоварва психически медиците. „Дори при сравнително добри финансови условия, предпочитанията към нашата специалност не са особено високи. Ограниченият брой на медицински сестри на пазара в България още повече намалява вероятността да намерим желаещи. Това е хроничен проблем, заради който в един момент може да ни наложи да спираме дейност“, заяви специалистът.

Проф. Константинов отбеляза, че теоретично за година в болницата могат да се правят около 20 алогенни костно-мозъчни трансплантации на деца, защото престоят на един пациент е не по-малко от месец. „Реално ние правим около 10 на година, защото част от обективните фактори ни възпират. Има много трудности по осъществяването на този метод, защото лечението е свързано с много големи ресурси, кадрови потенциал и условия. При всеки един от тези елементи има известни проблеми, които в една или друга степен отразяват проблеми на здравеопазването в България“, каза той.

Въпреки трудностите костно-мозъчните трансплантации у нас са на световно ниво, заяви проф. Константинов. Той напомни, че този метод се прилага в България от 1997 г. Този факт бе отбелязан от нарочен международен конгрес, посветен на 20-годишнината от първата костно-мозъчна трансплантация у нас. По думите му събитието е знаменателно, защото става въпрос за въвеждане на един от най-революционните методи в медицината. В наши дни той се осъществява рутинно, а българските лекари са натрупали достатъчно опит, за да предложат на пациентите модерни условия на трансплантация.

Проф. Константинов каза, че практиката да се изпращат за лечение деца в големите европейски центрове е съвсем нормална и се среща във всички страни. Той обясни, че често родните лекари препоръчват терапията да е в чужбина по медицински съображения. „Има специфични състояния. Пациенти с една и съща диагноза обикновено подхождат към трансплантация с различен етап на развитие на болестта и усложнения. Затова има абсолютно индивидуален подход. Понякога критериите за лечение са изключително високи и на ниво недостъпно за България. Това са най-модерните имунотерапии и клетъчни терапии. Това само по себе си е условие да се търси възможност за лечение в чужбина“, заяви специалистът.