Някои медици споделят опита си от чужбина. Други акцентират върху необходимостта от по-добри условия на труд

Виртуалната дискусия на CredoWeb „Как да задържим младите лекари в България“ очаквано провокира медицинската общност и предизвика множество коментари. Диалогът се превърна в цялостен анализ на случващото се в българското здравеопазване, в дисекция на проблемите, но и на възможностите те да бъдат преодолени.

Мненията в дискусията варират от „Не знам какво и как трябва да се промени, но се радвам, че не работя в България“ (д-р Елена Димитрова, общопрактикуващ лекар) до „Завърших медицина в Германия и след успешна кариера там и в Швейцария преди 5 г. се върнах на работа тук и не съжалявам за това“ (д-р Константина Кънчева, специалист по очни болести).

Впечатляващо е, че много от участниците са отделили значително време, за да структурират и изложат мотивирани мнения какви са основните минуси в родното здравеопазване и в каква последователност те следва да бъдат променени. При това не става дума за „кабинетни“ изказвания, а за дълбоко осъзнати от собствения опит и практика истини. На много от анализите политиците, определящи здравната политика, могат да завидят. И ако действително имат намерение да подобрят медицинската система в България, ще трябва да чуят гласа на хората, които са все още тук и буквално я носят на гърба си.

Струва си да се прочетат всички мнения, те са части от сложния ребус, наречен „Качествено здравеопазване“. Защото, за да остават младите, а и не само те в България, са нужни много условия. Впечатляващи са мненията по темата на ревматолога доц. Николай Николов, специалистката по инфекциозни болести д-р Магдалена Баймакова, на специалиста по АГ д-р Петър Свраков, гръдния хирург д-р Румен Филипов, общопрактикуващия лекар д-р Александър Калайджиев, на дерматоложката д-р Полина Колева.

И ако все пак трябва да се изведат най-често срещаните предложения в дискусията, можем да ги подредим така:

1. Значително увеличаване на заплащането;

2. Реални възможности за специализация;

3. Ясни правила за кариерно развитие;

4. По-високо качество на специализациите с искрено ангажиране на обучаващите лекари, на по-опитните колеги и на ръководствата на болниците;

5. Прекратяване демонизацията на лекарите и медицинските специалисти; отстояване на много по-висок престиж в обществото;

6. Реални условия за продължаващо обучение след специализацията;

7. Адекватни условия на труд - сграден фонд, медицинско оборудване, възможност за прилагане на съвременните технологии в диагностиката и лечението, консумативи;

8. Мерки срещу крайната комерсиализация на професията;

9. Промяна в здравноосигурителния модел, която да не допуска огромен брой недоосигурени и изобщо неосигурени пациенти;

10. Извеждане от страна на държавата на здравеопазването като реален приоритет.

Какво мислите вие?

Включете се в дискусията в CredoWeb!

Мнението Ви ще достигне до всички институции, отговорни за здравеопазването в България.