Публикация

Статични нарушения на матката и влагалището

Статични нарушения на матката и влагалището

Статичните нарушения на гениталиите са промени във влагалищните стени, които се изразяват с отпускане – спадане на влагалището.

 

В зависимост от това, коя вагинална стена е спаднала, различаваме:

-     Цистоцеле – спадане на предната вагинална стена, която се явява задна допирателна стена на пикочния мехур - може да е изолирано.

-     Ректоцеле – отпускане (изсипване) на задна влагалищна стена, която е предна за ректума (правото черво) – също може да е изолирано.

-     Цялостно спадане на влагалищните стени  - комбинация в спадането като цяло на предна и задна влагалищни стени - много често и със спадане на матката.

 

В зависимост от изразеността и симптоматиката, спадането на влагалищните стени се разделя на три степени.

 

Какви са симптомите на влагалищното изсипване?

 

1.     Могат да липсват такива и този проблем да се открие при рутинен преглед.

 

2.     Нарушения при уриниране – това са симптоми, характерни за цистоцеле – спадане на предна влагалищна стена. Започват с изпускане на урина (подмокряне) при физически натоварвания, свързани с повишаване на вътрекоремното налягане – при закашляне, смях, бягане, изкачване на стълби, вдигане на по-тежки предмети.

С годините проблемът с изпускане на урина се засилва. Съпровожда се с все по-силно изразеното влагалищно изсипване – цистоцеле. Жената забелязва, че нещо розово и меко, с форма на яйце, излиза от влагалищния вход. В началото, то може да се прибира, когато жената легне по гръб, но с времето този процес прогресира и това спонтанно прибиране вече не се случва. В случаите, когато спадането на пикочния мехур е по-голямо (излиза навън), проблемът с изпускането преминава в проблем с трудно уриниране – често и в малки количества уриниране и задържане на урина в изпадналия пикочен мехур. Налага се жената да прибере цистоцеле, за да може да уринира. Накрая се стига до почти постоянно изтичане на малки количества урина. Кожата по външните полови органи се зачервява, появява се парене и дискомфорт.

 

3.     При ректоцеле (спадане на задна влагалищна стена и ректум) симптомите са много по-слабо изразени – характеризират се със затруднена дефекация. При силно изразено спадане на задна влагалищна стена жените отново избутват влагалището, за да преодолеят затрудненията си.

 

4.     В комбинираните случаи – със спадане, дори пълно излизане на матката с влагалищните стени – изпадналите тъкани и органи са подложени на външно въздействие, причинено от бельото (триене, дразнене, инфекции), възможни са  охлузвания и прокървявания. Тези процеси на десцензус (смъкване на гениталиите) са съпроводени и с атрофия на лигавиците и са характерни за по-напреднала възраст.

 

Причини за нарушената статика на женските полови органи:

 

1.     Основно, това са вродени състояния на слабост на съединителната тъкан – вродено състояние, което често се асоциира с други характерни проблеми като разширени вени, хемороиди, хернии, отпусната тъкан на тялото, дискови хернии.

 

2.     Често влагалищните и маточни изсипвания са свързани и с родова травма – при тежко раждане - експулсацията  на плода – при оказан натиск върху корема на жената от водещите раждането с цел то да завърши по- бързо, което не е винаги добре обосновано, преценено и правилно извършено. В тези случаи настъпва преразтягане и разкъсване на укрепващия апарат на матката (маточните лигаменти) – налице е спадане на матката, често изолирано, без цисто и ректоцеле. Впоследствие може да се стигне до цялостно излизане на матката от влагалищния вход.

 

3.     При цистоцеле някои жени съобщават за често и продължително „стискане“ – задържане на урина. Пикочният мехур се прераздува и влагалищните стени се отпускат.

 

4.     При ректоцеле – свързва се със запек и напъване при дефекация. Тазовото дъно (влагалище-перинеум-ректум) е най-слабата зона в коремната кухина и тук са възможни преразтягания на тъканните прегради и като краен резултат настъпва десцензус – нарушена статика на половите органи при жената.

 

5.     Предразполагащ фактор за тези статични нарушения е и стойката на жената – при жени, чиито професии изискват те да бъдат дълго време изправени ( напр. зъболекари, продавачки, сервитьорки, фризьорки ), рискът е по-голям.

 

6.     Като цяло този тип промени са характерни за жените в постменопаузата - около 60-те години. Това е така, защото с настъпване на климакса и менопаузата рязко намаляват естрогените – хормоните, които стимулират тъканно-клетъчните процеси. В този момент започва загубата на колаген  и съединителна тъкан – появяват се бръчки, кожата се отпуска и изтънява, изсъхва и намалява нейния тургор. Същото се случва и при лигавиците, най-вече на влагалището, пикочен мехур и ректум. Наследствените предразположения, преживените родови травми и други рискови фактори се натрупват и се стига до проявата на тези статични нарушения  най-често в този период .

Профилактиката при наличие на такива статични смущения е задължителна за жените, които трябва да се вслушват в препоръките на специалистите.

 

Лечението:

 

Първо се започва с превенция и профилактика. Рисковите фактори трябва да бъдат намалени или ограничени, доколкото е възможно. Наследствеността, разбира се, не може да бъде променена, но трябва да се съобразяваме и с нея. Също така при настъпване на по-ранна менопауза рисковете са по-големи. Загубата на колаген и съединителна тъкан е около 1-3 % годишно при „климактеричните“ жени. Добре е, да се приема хормонозаместителна  терапия, назначена от специалист, съобразена с полза-риск. Могат да се приемат и локални естрогенови препарати – дълбоко вагинално, но отново след преглед , оценка на състоянието и препоръките на  АГ-специалист. За подобряване здравината на тазовото дъно има и препоръчителни упражнения, които могат да забавят процесите.

При напреднали случаи се налагат оперативни методи – пластични корекции на предна, задна влагалищна стена и в комбинация; издигане и фиксиране на маточното тяло; отстраняване на матката през влагалището и възстановяване на влагалищните стени и тези на пикочния мехур и ректума.

 

Важно е да се направи едно уточнение в диференциално-диагностичен план – има разлика между изсипване на влагалището (цистоцеле) с  характерното изпускане на урина и проблемът инконтиненция  на урината (т.е. незадържане, трудно контролиране  и изпускане на урина). При инконтиненцията  механизмите са други – тя представлява отделен проблем в диагностично, профилактично и лечебно естество. Но за това са и лекарите-специалисти, за да могат да Ви помогнат в уточняване на състоянието, диагнозата и да се приложи най-подходящото лечение. Понякога, то може да бъде и комбинирано – за изсипване  и инконтиненция.

 

 

Коментари