Интервю с доц. Елиан Рачев, изпълнителен директор на І САГБАЛ „Св. София”, за това какво представлява и как се диагностицира човешкият папиломен вирус.

От какво се определя рискът от раково заболяване при заразяване с човешкия папиломен вирус?
Известно е, че съществуват над 100 типа на човешкия папиломен вирус (HPV). Тези, които могат да доведат до генитална инфекция и съответно до рак на маточната шийка, са около 40. Заразяването с някои от тях е свързано с ниска степен на риск от злокачествено заболяване, при други рискът е висок.

Нискорисковите типове причиняват доброкачествени изменения (генитални кондиломи, папиломатоза и др.). Високорисковите действат като канцерогени за развитието на рака на маточната шийка.

Често срещана ли е HPV инфекцията?
Установено е, че човешкият папиломен вирус е доста често срещан както при жените, така и при мъжете. Инфекцията се придобива след половия „дебют”, много често още в началото на половия живот.

Тъй като години наред вирусите не предизвикват никакви симптоми, огромната част от хората дори няма да разберат този факт. При некомпрометирана имунна система, организмът може съм да се справи с вирусите и впоследствие да не настъпят никакви болестни изменения. Това се наблюдава по-често при жените под 30-годишна възраст и по-рядко при по-възрастните. При повечето от случаите – между 70 и 90 %, инфекцията може да изчезне след 1-2 години. С увеличаване на броя на половите партньори нараства и рискът от заразяване с HPV.

От рак на маточната шийка всяка година в света умират над 250 000 жени – т.е. по една жена на всеки две минути! Вирусите засягат между 15 и 50 % от сексуално активното население. В България положението е крайно неблагополучно. У нас годишно се разболяват около 1000 жени.

Как се диагностицират HPV инфекцията и последиците от нея?
Основна задача на гинеколозите е да открият рисковите или предраковите изменения в маточната шийка, при които с времето се развива злокачествено заболяване.

Най-популярния масов скрининг у нас и по света е цитонамазката. Тя обаче установява вече настъпили изменения.  

Друг вид изследване е HPV тестът, който дава възможност за ранна и ефективна профилактика на риска от карцином на маточната шийка.

При условие, че HPV тестът е негативен и цитонамазката е с нормална характеристика, рискът от скорошно заболяване се изключва. Това дава възможност за разсрочване на следващите тестове в рамките на 2-3 години, в зависимост от възрастта на пациентката.

Какво е мястото на ваксинопрофилактиката в борбата с това заболяване?
Трябва да се подчертае, че ваксинирането има именно профилактичен, а не лечебен характер. Ето защо най-добре е ваксините да се прилагат при момичета, които още не са започнали полов живот или жени до 26 години, които не са имали много сексуални партньори.

След ваксинацията „имунната памет” се запазва минимум 5 години. Възможно е този период да е по-дълъг, дори доживотен, но проучвания за периоди над 5 години все още не са публикувани.

Какви са очакванията Ви към здравните институции по отношение на профилактиката на рака на маточната шийка?
Очаквам от здравните институции сериозна намеса по отношение на профилактиката на това тежко злокачествено заболяване. Само чрез държавни и обществени усилия можем да пречупим крайно негативната тенденция по отношение на заболеваемостта и смъртността от него.