При тази терапия няма блясък и показност, но пък дава друг вид свобода и удовлетворение, споделя Цветина Панайотова

В Световния ден на музикотерапията - 15 ноември, музикантите от акустична група „Точка БГ” и цигуларката Цветина Панайотова напълниха залата на Военния клуб в София на благотворителен концерт в подкрепа на терапията чрез изкуство за психично болни хора. 

Концертът е организиран буквално за една седмица, тъй като имало затруднения със залата, разказва Цветина, която работи като музикотерапевт в УМБАЛ „Александровска“. От болницата са много благодарни на всички, помогнали за популяризирането на концерта. Набраните средства ще бъдат изразходвани за закупуване на музикални инструменти и различни материали за часовете по музико- и арттерапия в Клиниката по психиатрия на УМБАЛ „Александровска“. 

След концерта във Военния клуб Цветина Панайотова споделя, че е щастлива не само заради пълната зала. Забелязала е промяна в отношението на публиката към хората с психични проблеми, които досега са били стигматизирани в нашето общество.

Цветина Панайотова е един от малкото музикотерапевти у нас.  Има колеги, които работят в няколко дневни центъра, повечето на непълен щат. Тя е първият музикотерапевт, интегриран в реална болнична обстановка.  По света тази професия е самостоятелна вече повече от 100 години, като е интегрирана в системата на конвенционалната медицина. Цветина е изключително щастлива, когато и у нас в Музикалната академия откриват такава специалност.

Преди да се обърне към музикотерапията, Цветина дълги години се занимава с концертиране. Свири на цигулка от 4-годишна. Излиза на голямата сцена, когато е само на 7 години. На 8 печели първа награда в първия й голям международен конкурс „Ян Коциан“ в Чехословакия.  Още от детска възраст започва да пътува по турнета в чужбина и да се явява на конкурси.

„Имах бурна творческа младост“, смее се Цветина, като разказва за своите над 10 големи награди от участието си в сериозни международни конкурси. Споделя обаче, че през годините повече е уважавала като свои постижения концерти и рецитали, на които е имала възможност сама да подбира програмата, която да изрази нещо, което е имала потребност да каже.

Първи срещи с музикотерапията

„Мога да кажа, че аз съм от щастливите възвращенци от чужбина. 2000-та година заминах за Лондон с пълна стипендия за обучение със специалност цигулка в британската академия за музика и театрално изкуство Gildhall School Music and Drama“.

Цветина заминава за Лондон, след като завършва музикалното училище в София. Там завършва в класа на проф. Ифра Нийман. След Великобритания завършва Музикалната академия и у нас. За първи път се докосва до музикотерапията като дисциплина в Лондон, когато я записва като свободно избираем  предмет.  Тя е изключително впечатлена от лечебната роля на музиката, след като наблюдава как действа тя в реална болнична среда. Цигуларката започва да посещава все по-често заниманията на групите с тази специалност.  Музикотерапията се превръща за Цветина в сериозно хоби, тя следи отблизо какво се прави по света, контактува със специалисти от различни страни.

Цветина е една от първите, които се записват да учат тази специалност, след като тя е създадена в Музикалната академия у нас от проф. Нева Кръстева. По това време пристигат и много чуждестранни специалисти, за да поемат този специален предмет. Студентите имат достъп до резултатите от много изследвания. 

Паралелно с това Цветина учи в академията у нас и специалност цигулка.  За нея е огромно удоволствие и ценен шанс да работи тук с проф. Дора Иванова и проф. Ангел Станков.

Далеч от голямата сцена

Решението да слезе от голямата сцена и да се занимава с музикотерапия при Цветина идва постепенно. В началото тя започва да се занимава с музикотерапия като доброволец. Установява, че освен че хората изпитват удоволствие, това има и терапевтично въздействие. Малко по-малко часовете на заниманията с пациентите се увеличават.  Така за Цветина идва момент, в който вече не държи да е на сцена, сред аплодисментите.

„Не можах да се почувствам добре в кожата на оркестрант. Макар че с голямо удоволствие съм свирила като член на различни оркестри, където са ми били много симпатични колегите, диригентите, музиката. Но не мога да си го представя като ежедневие за себе си. Специално за мен, като сравня двете неща – удовлетворението от музикотерапията е съвсем различно“, признава Цветина.

На сцената има блясък, който невинаги отговаря на действителността. Всеки артист знае, че има моменти, в които не всички сме на върха на щастието, но трябва да излезем и да развеселим някого, да раздадем щастие.  При музикотерапията работата с емоциите е съвсем различна, няма я тази показност, но това пък дава друг вид свобода и удовлетворение, сравнява цигуларката. „Защото в музикотерапията работим с много по-реални преживявания –  на пациентите, не на някои композитор или на публиката“.

Цветина признава, че в момента приема кариерата си на професионален цигулар по-скоро като нещо, от което няма потребност непрекъснато. Затова, когато приеме ангажимент за свирене, то е, когато тя самата има необходимост от това.

„Един артист не е продуктивен 100 процента всеки ден от живота си. Не харесвам и аз лично не бих се чувствала добре с такава принуда - да правя музика заради оцеляването. За себе си не го приемам. По различен начин узрях и като изпълнител след срещата си с музикотерапията. До известна степен преодолях чувството, че не съм си доучила нотите - типично за доста цигулари -  и започнах повече да търся посланията в музиката. Дори напоследък по-често се престрашавам да пиша музика. Сега за мен не е ежедневие, а празник да изляза на сцена", признава цигуларката.

Работата като музикотерапевт

Цветина Панайотова е член на екипа на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ „Александровска“ официално от 5 години, макар че започва да ходи там година-две преди това. В началото заедно с група приятели музиканти посещават клиниката по празниците, за да свирят на пациентите. Във фоайето на клиниката има прекрасно пиано, което се акордира и поддържа.

Всеки работен ден за Цветина и за целия екип започва с оперативка сутрин, следва визитация при пациентите.  „Задължително работим заедно в екип, тъй като музикотерапията е помощна дисциплина. Трябва да има водещ специалист, който да е лекар, в съответната област, и заедно да планираме терапията.“ Цветина работи само с възрастни пациенти в клиниката, преди време е работила и в музикална занималня с деца от 3 до 7 години.

История с хубав край

Така се случва, че двама певци, които не се познават помежду си, едновременно започнат да посещават дневния стационар към клиниката. Жената не е пяла от около 5 години, мъжът – от малко повече.  В последните години са работили други неща, борейки се с болестта и с различни житейски проблеми. Покрай часовете по музикотерапия в тях се събужда тази позагърбена любов към музиката. Двамата се вдъхновяват и правят за много кратко време голяма музикална програма със страхотно вдъхновение.

„Докато слушахме концерта, някои от екипа на клиниката тайничко си поплаквахме, като гледахме колко са прекрасни! Ние имахме щастието да присъстваме в нашето собствено фоайе в клиниката на 3 концерта! Единият беше открит и за гости“, разказва Цветина.

Историята продължава. Единият от певците организира рецитал наскоро. Спектакълът, на който присъства и Цветина, обединява музика, поезия и картини.

„Знаете ли, много често подобни заболявания спохождат хората с много таланти. Може би защото тези артистични натури са много чувствителни. От друга страна, може би чрез изкуството човек успява да преработи голяма част от товара, на който е подложен именно заради своята чувствителност“, споделя Цветина Панайотова. 

Автор Петя Дикова