Изводите са от икономически анализ на разходите на НЗОК за медикаменти от групата на сартаните за периода 2005 г. - 2016 г.

През 2016 г. разходите у нас  само за оригинални лекарства възлизат на около 3,4 млн. лв.  в групата на сартаните – лекарства за артериална хипертония. 3 млн. лв. от тези разходи се падат на потребителите и 360 хиляди лева са за НЗОК. 

Провеждането на прогенерична политика може да понижи тези разходи до 957 хиляди лева за потребителите и до около 318 хиляди лева за НЗОК, предвижда анализ за навлизането на прогенерични медикаменти у нас, изготвен от центъра „Експертен клуб за икономика и политика“. Това е понижение на общите разходи с над 62%, като разходите за потребителите намаляват с над 68%, а тези на НЗОК – с около 12%. 

Изводът от анализа на данните само за 2016 г. е, че прогенеричната политика в групата на сартаните може да спомогне за намаляване на потребителския разход с над 60%.

Икономистите от екипа са ползвали реални данни на НЗОК за периода 2005 г. – 2016 г.  само за разходите за лекарства от групата на сартаните – данни за количества опаковки, търговски наименование и продажби. 

Данните бяха представени в БТА на пресконференция „Прогенерична политика за по-ниски домакински и публични разходи за лекарства“.

България е на първо място в Европа по смъртни случаи от болести на органи на кръвообращението. Спрямо средната смъртност в Европа през 2014 г. у нас са починали 3 пъти повече хора от болести на органите на кръвообращението, подчерта здравният икономист Аркади Шарков.

Анализът на данните на НЗОК показва, че при непроменен бюджет за реимбурсиране, прогенеричната политика може да доведе до увеличаване на обема на реимбурсираните продукти в групата на сартаните  в диапазон от 2 до 106% от годишните разходи на НЗОК за реимбурсирането им. Допълнителното фискално пространство, което се отваря, може да се използва и за увеличаване на процента на реимбурсация, който в момента е 25%, като по този начин би се намалило финансовото бреме върху домакинските бюджети, подчертават икономистите.

Анализът прави следните заключения: 

• Генеричното навлизане допринася за съществени спестявания на средства както от страна на потребителите, така и от страна на НЗОК.
• 1 спестен лев от разходите за реимбурсиране на НЗОК е съпроводен от около 5,70 лв. спестяване при потребителските плащания. 
• Конкуренцията в лекарствената група на сартаните води до увеличение на избора на медикаменти,  ежегодно понижение на цената им и ръст на достъпа до лекарствени продукти.

Анализът дава и някои препоръки за провеждането на прогенеричната политика в България. Една от тях е да се вмени като задължение на лекари и фармацевти да информират хората за стойността на предписаното лечение, както и за възможните му алтернативи. Друга препоръка е провеждането на обучения за лекари  и фармацевти за ефектите от провеждането на прогенеричната политика. Икономистите от екипа изтъкват като важна предпоставка за прогенеричната политика и въвеждането на електронна рецепта в страната ни. 

Пълният анализ на данните може да видите на сайта www.ekipbg/pgp