Музиката ангажира много мозъчни центрове едновременно. Работата с музикални инструменти дава възможност на пациенти с психиатрични проблеми да споделят чувство със звук

Музикотерапията е много всеобхватна и затова с течение на времето в нея се оформят различни направления и специалисти, разказва Цветина Панайотова, музикотерапевт в Клиниката по психиатрия на УМБАЛ „Александровска“.

Има такива, които работят само с ритъм, други само с хармонията, само с тембрите на различни инструменти и гласове, само с упражнения за гласа или пък с двигателните процеси при свирене на различни инструменти. Има също така терапевти, които работят само с определен вид заболявания.

Основно музикотерапията се дели на неврологична и на психологична. В момента у нас има повече музикотерапевти, които се занимават по-скоро с психологична помощ. Самата Цветина Панайотова се интересува и от неврологичните ефекти от въздействието на музиката върху пациентите, от това с какво упражнение и какъв инструмент може да се постигне определена цел.

Ангажиране на много зони в мозъка

Основната сила на неврологичната музикотерапия е, че тя  работи с много мозъчни зони едновременно, като ги активира съчетано. Установено е, че много малко дейности могат да предизвикат такава силна мозъчна активност, както музиката. Музикотерапията обаче е ценна не защото се опитваме да направим хората музиканти, а защото същите мозъчни зони се дублират с активността на мозъка при най-ежедневни човешки дейности. Понякога няма друг начин за достъп до тази активност и музиката се оказва изключително полезно средство. 

Изследванията на неврологичната музикотерапия стъпват на функционален магнитен резонанс и човек може да види измерено и документирано въздействието й.

Не е толкова магично, но това пък е много практично.  Всъщност се оказва, че магията на музиката има обяснение. Тези въздействия се доказуеми и контролируеми“, обяснява Цветина Панайотова.

Терапия с прости музикални задачи

Пример е упражнение с ритми, които помагат при проблеми с говора и при заекване. Може да се използват ударни инструменти – джембета, при които пациентът докосва директно кожата на барабана и няма друг инструмент, с който да се борави. Те ангажират говорните зони на мозъка, включват упражнения с различни ритми, инструменти, начини на свирене и комбинации на музициране с изговаряне или изпяване на срички и думи. Много са ефективни при деца, страдащи от заекване.“

Музикотерапията се осъществява с прости музикални задачи, които пациентите трябва да изпълнят. Разбира се, някои хора са природно по-музикални, други са се занимавали с музика като деца и това трябва да се има предвид, особено когато се работи индивидуално.

За да има една задача ефекта на упражнение, тя не трябва да е най-лесното нещо на света за този пациент. Замисълът на задачите е такъв, че не е важно човек да успее едно към едно да възпроизведе конкретен модел, а за определен отрязък от време да работи точно с определен тип концентрация и точно с определени мозъчни зони, обяснява Цветина Панайотова.

Дълги години хората вярвали, че център вдясно в мозъка отговаря за възприемането на музиката и за анализ на това, което се слуша. С помощта на новите технологии, особено на функционалния магнитен резонанс, се установява, че това изобщо не е така. Музиката успява да натовари множество мозъчни зони поради причината, че тя е много комплексно изкуство, състоящо е от множество детайли. Всеки от тях се обработва в различна мозъчна зона и това се случва едновременно. 

В последните години учените установиха, че човек, дори когато само слуша музика, участва в нея, без са иска, обработвайки и анализирайки това, коeто слуша. Именно това е причината да отпадне старото название на терапията чрез слушане на музика – „пасивна музикотерапия“, документираната мозъчна активност по време на слушане е толкова висока, че думата „пасивна“ става съвсем неподходяща. Сега вече е прието тази терапия да се нарича „рецептивна“.

Използвани инструменти

Инструментите, които се използват в музикотерапията, са предимно дребни перкусии, но те са разнообразни по звук. Идеята е да дават възможност на човек да изрази разнообразни емоции. От тях има звънящи, тракащи, подобни на шейкърите, барабани. Те се използват по различен начин и звучат различно. В същото време обаче те са подбрани така, че когато са заедно в група, те не образуват дисонанси помежду си. Музикотерапията включва и работа с гласа, дишане, ритмични движения на тялото.

Интересното е, че Цветина е много внимателна, когато използва цигулката за терапия. „Цигулката е инструмент, който може да има вреден ефект за някои хора, има пациенти, които са с алергия към нея. Макар да е прекрасна за мнозина, има хора, на които тя не понася. Те приемат звука на цигулката както някои приемат стърженето на вилица по чиния.“

Болести, при които терапията е най-ефективна

В психиатрията музикотерапията дава доста добър ефект при депресии, биполярно разстройство, тревожност, обсесивно компулсивно разстройство.  При аутизъм при деца също дава добри резултати. Има музикотерапевти, които са се специализирали точно в тази област.

Музикотерапията има много разнообразни приложения. Цветина Панайотова е завършила и няколко специализирани курса за музикотерапевтична работа с хора в кома. Това е област, в  която екипи от специалисти много усилено работят в последните години и имат много голям напредък.

От голямата сцена към работата като музикотерапевт - прочетете ТУК историята на Цветина

Да споделиш нещо със звук

От психологична гледна точка импровизациите и споделянията, които се правят в група по време на музикалната терапия, са от огромно значение. Те дават възможност човек да изрази емоция с невербални средства, като не го задължават да облече проблем или чувство с дума.

Понякога това е трудно или пък човек няма желание, но пък му се отдава много повече да сподели нещо със звук. И така му олеква, не очаква ответна реакция, а знае и че е в защитена среда. Това е изключително ценно за пациентите – да изразят задържани емоции по този начин", обяснява Цветина.

Понякога пациентите се разочароват, че музикотерапията е и един вид трудотерапия – т.е. изисква усилие и от тяхна страна. Често обаче различни творчески дейности се превръщат и в хоби за пациентите. Това е много важно за тях в моментите, когато разполагат с повече лично време поради спецификата на заболяванията си. Когато имат творческо хоби, те се събуждат сутрин с повече ентусиазъм и организират ежедневието си така, че да имат възможност да се посветят на това, което ги вдъхновява. Творческите дейности също така подпомагат и неврохимичния баланс, стимулират т.нар. „хормони на щастието“. В тази връзка често използваме индивидуален музикотерапевтичен подход към страдащите от депресия.

Странични ефекти – да откриеш неподозиран талант

За жалост повечето от психичните заболявания са хронични. В групите по музикотерапия се включват както лежащи пациенти, така и такива, които посещават дневния стационар към клиниката. Има и индивидуални сесии, назначени от лекуващия лекар.

Ходът на заболяванията е различен. Терапията също е различна и зависи от пациента – от неговия характер и това в какви житейски обстоятелства се намира. Стандартно след 10 – 12 лечебни сесии може да се забележи резултат. После може да се направи малка почивка, после отново терапия. Има пациенти, които продължават с години да посещават сесиите на Цветина Панайотова.  Някои имат  по-силни и по-слаби периоди, други пък успяват да преодолеят заболяването и продължават да се срещат като приятели с музикотерапевтката. 

Често срещани „странични ефекти“ от терапиите чрез изкуство са възможността човек да открие някой свой неподозиран талант, както и желанието да твори, дори когато терапията е приключила и болестта е останала в миналото, споделя Цветина Панайотова.

Автор Петя Дикова