Публикация

Ще останат ли пациенти без модерно лечение?

Несериозно е да се говори, че новите молекули след време можело да имат зловредни ефекти. С това ние подлагаме под съмнение всички регулаторни органи – агенции, асоциации, през които минават тези лекарства за одобрение, категорична е Нана Гладуиш


Страшно много ме обидиха думите на здравния министър. Тук съм в качеството си на пациент, както и на представител на пациентска организация „Една от 8” – фондацията, която създадох преди четири години за жени с рак на гърдата. Аз и моето семейство сме инвестирали стотици хиляди левове. И в крайна сметка след всичко, което сме направили, някой да обвини мен или някой друг?! Нека здравният министър да назове тези, зад които стоят корпоративни интереси. На мен никой през живота не ми е дал нито една стотинка, за да кажа или да направя нещо. По-скоро аз се питам кой се опитва да манипулира нас – пациентите?

 

Това заяви Нана Гладуиш от Фондация „Една от 8“ пред Нова телевизия.

 

Припомням, неправителствени организации поискаха оставката на здравния министър Кирил Ананиев заради напрежението около мораториума за нови лекарства. Според една от пациентските организации мярката обрича хората на смърт. Той ще засегне болни с левкeмия, белодробна фиброза, ревматоиден артрит, рак на млечната жлеза и други.

Министър Ананиев през почивните дни заподозря протестиращи, че изпълняват корпоративни интереси.
 

„Аз бих се присъединил към приказките, че има елемент на спекулация. И според мен се спекулира повече с това, че се подлага на риск животът на пациентите, отколкото с това, че се въвежда някаква мярка, която не е прецедент в Европа, и е въвеждана в много страни – Румъния, Полша, Испания. Аз съм убеден в това, че няма да останат пациенти без съвременно лечение”, коментира проф. Генчо Начев, изпълнителен директор на УМБАЛ „Св. Екатерина”.

 

По думите му в България отношението на финансите, които се изразходват за лекарства, спрямо парите, които отиват за доболнична и болнична помощ, е много по-висок отколкото средните за Европа. В различните държави средствата, които се отпускат за лекарства, варират между 13 и 17%, а у нас те са близо 30 на сто.

 

„С това не искам да кажа, че парите за лекарства са много, защото при 8% осигуряване и тези най-ниски заплати, които имаме в Европа, естествено парите са малко. На човек от населението средствата за лекарства може би са на едно от последните места в Европа. 
В цивилизования свят медицината е въз основа на доказателства. Обикновено се изчаква 30 месеца от въвеждането на една молекула до предлагането й за реимурсиране от какъвто и да било фонд. Едно ново лекарство за по-малко от 5 години няма как да докаже ефективността си, за това, че е по-добро от всичко, което е съществувало до момента”, добави проф. Генчо Начев.

Говорим за молекули от 2009, 2010, 2011 г., за време повече от 5 години. Не мога да разбера защо в пространството се говори непрекъснато, че тези молекули можело след време да дадат някакви си невероятно зловредни за пациента странични ефекти. С това ние подлагаме под съмнение всички регулаторни органи – агенции, асоциации, през които минават тези лекарства за одобрение. Абсолютно това за мен е несериозно, опонира Нана Гладуиш, която през май за втори път беше диагностицирана с рак на гърдата.
 

„Извинявайте, аз работя на трудов договор на максимален осигурителен праг, както и на втори договор, където плащам осигуровки. Имам допълнително здравно осигуряване. Два пъти съм се лекувала, при това не в България. Парите, с които аз се осигурявам, реално не съм ги изхарчила. Два пъти съм била онкопациент и съм идвала тук за едни последващи терапии. Непрекъснато доплащам медикаменти”, възмути се тя.

 

И отбеляза, че на пациентите с рак касата реимбурсира определен медикамент, който обаче има странични ефекти. И тъй като те не са доволни от него, си доплащат, за да си вземат този, които искат. 

 

„Всеки човек има правото да опита всичко, за да живее. При други заболявания се доплаща също. За да се сложи един пейсмейкър с дефибрилатор, се дават 8 хил. лв. допълнително“, отбеляза проф. Начев.

Съгласна съм с това, но в онкологията операцията не винаги решава проблема и е в края на терапевтичния план. Много често тя е в началото. При кардиооперация например клапа или пейсмейкър може да реши проблема, плащаш 8 хиляди и оттам нататък имаш сравнително добър по качество живот. На всеки 21 дена аз доплащам по 7-8 хиляди лева. Кой нормален българин може да вади по толкова в продължение на 6-7 месеца?, попита в отговор Нана Гладуиш.

Тя сподели, че и друг член на семейството е засегнат от коварно заболяване: „Може би хората не разбират защо аз стоя тук и се възмущавам? На 29 май ми казаха, че отново имам рак, след 5-ата година. Един месец по-късно сестра ми беше диагностицирана с онкологично заболяване в много напреднал стадий, огромна метастаза на ретроперитонеума - метастаза 3 см в главата. Направихме мозъчна операция, доплатихме каквото трябваше за интервенцията. Оттам нататък процесът продължава с месеци и години. Колко можем да доплатим, колко едно семейство може да извади на месец или в продължение на години? Попитайте какво доплащат пациентите за консумативи.

 

Преди дни слушах проф. Радослав Гайдарски, че след 10 години тези терапии ще струват 5 лв. Аз нямам 10 години, проф. Гайдарски. Или поне не може да разчитам на това, че след 10 години ще бъда жива, за да мога да си купя лекарството за 5 лв., вместо за 5 хиляди“, допълни Нана Гладуиш.

 

Целия разговор може да чуете тук!

Коментари