Публикация

Безсилни ли сме пред инсулта?


Диагнозата инсулт звучи страховито. И дори не толкова заради смъртната опасност, а заради пораженията, с които повечето от оцелелите остават  – парализи, говорни нарушения, безпомощност да се обслужват.

Между 50 и 75% от преживелите инсулт получават сериозни увреждания, чието лечение е трудно и скъпо, като към собственото страдание се прибавя и бремето за цялото семейство – и то далеч не само финансово. А инсултът може да застигне всеки и по всяко време.

Безсилни ли сме и ако не, къде да се сложи акцентът във все още неравната битка с тежката болест? Оказва се - немалко зависи от самите нас.

Добрата новина в съвременната медицина от 2002 г. насам е, че е разработен изключително ефикасният метод тромболиза, който може да се прилага при най-честата форма на заболяването – исхемичния инсулт. Това всъщност е запушване на мозъчен кръвоносен съд. При новия способ за лечение във вената се впръсква специален медикамент, който разтваря съсирека, причиняващ инсулта. Така не просто се спасява животът, той продължава с предишното си качество.

Още по-добрата новина – от 2005 г. тромболизата прави първи стъпки и у нас. Пионерът е д-р Антонова от пловдивската болница „Св. Пантелеймон”, която има и най-голям брой спасени по новия метод пациенти. 

Нашите невролози са силно мотивирани и с голяма амбиция и компетентност напредват в усвояването и приложението на най-модерния метод за лечение на инсулта, казва проф. Параскева Стаменова, завеждащ клиниката по неврология в болница „Царица Йоанна” - ИСУЛ, председател на Българското дружество по неврология.

През миналата година в страната са извършени 160 тромболизи и сигурно мнозина ще се изненадат в колко сравнително малки селища лекарите с кураж и самочувствие прилагат метода, чиято алтернатива иначе е единствено... 160-300 мг аспирин. В Лом са извършени вече 15 тромболизи, окуражителни успехи имат в Асеновград, Търговище, Монтана, Кюстендил, Сандански и др.

 Разбира се, отлично подготвени екипи и организация имат софийските болници ИСУЛ, „Св. Анна”, III градска, „Токуда”, варненската „Св. Марина”, в старозагорската болница, в плевенската УМБАЛ.

Новият метод обаче е колкото успешен, толкова и все още твърде далеч от масово приложение. И така е в цял свят - „отличникът” Швейцария отчита 4% , САЩ – 2%, България – 0,5% лекувани чрез тромболиза болни с инсулт.

Какви са причините?
Главната е задължителното изискване за т.нар. терапевтичен прозорец – медикаментът трябва да се влее до третия час от настъпването на инсулта и колкото по-рано, толкова по-добре.

През това време трябва: болният да се транспортира, да се види на скенер (работещ денонощно!), да се направят изследвания на кръвта и на бъбречната функция, оценка по специална скала, да се установят евентуалните противопоказания, след което да бъде настанен в интензивно отделение.

Можем да си представим каква организация, мобилизация и синхрон са необходими от страна на конкретния невролог, на болницата и на спешната помощ. Числата по-горе илюстрират колко голямо е всъщност предизвикателството, а обективните трудности са сходни навсякъде по света.

Първата и решаваща роля тук има широката информираност. Защото цялата организация става безполезна, ако болният и неговите близки не разпознаят признаците бързо и не потърсят незабавно помощ, посочва проф. Иван Миланов, изпълнителен директор на софийската болница „Св. Наум”.

Без да е нужно да имат медицинска подготовка, в такъв решаващ момент хората трябва да знаят точно какво да предприемат. Ако има внезапна слабост в ръката или в крака, изкривяване на лицето, говорни нарушения, веднага трябва да се позвъни на тел. 112, а екипът на спешната помощ да предупреди съответната болница за постъпването на пациент, подходящ за тромболиза.

Без участието на близките на болния, без бързата им реакция, дори всички други условия да са налице, няма да може да се помогне.

Важността на тази информираност за стъпките при възникване на инцидента е особено голяма, защото годишно инсултът покосява 28 хил. души у нас, а 80% от случаите са на исхемичен инсулт.

В същото време според проф. Миланов първичната профилактика в България ще остане „мисия невъзможна” още дълго, защото това означава „да научиш българина да не пуши, да не яде солено, туршии и сланина, да си мери кръвното налягане, да се движи и т.н.”.

С други думи – ако ни липсва упорство и грамотност с превенция да се „смъкнем” от челните позиции по брой на инсултите, то нека знаем как да помогнем на невролозите да спасят повече хора.

" }-->

Коментари