Публикация

Нови терапии при множествената склероза целят спиране на мозъчната атрофия

Нови терапии при множествената склероза целят спиране на мозъчната атрофия

Автоимунното заболяване не се предава по наследство, въпреки че гените играят роля за възникването му


През последните години разбирането за множествената склероза търпи известни промени. Вече се знае, че болестните процеси започват години преди клиничната изява. До появата на първите симптоми мозъкът успява да компенсира дефицитите, разказа проф. Лъчезар Трайков, един от водещите специалисти по неврология у нас.   

 

Навременното поставяне на диагнозата позволява по-голяма ефективност на терапията. Целта е да се спре или поне забави прогресирането на болестта. Пълно излекуване на множествената склероза към момента не е възможно. Целта на новите лекарства е не само да овладеят симптомите, а да спрат самото увреждане на невроните.

 

При множествената склероза се наблюдават увреждания на централната нервна система (лезии). Автоимунните процеси атакуват миелина – обвивката на невроните. Те са като оголен кабел, обясни образно проф. Трайков. Неприятното е, че по правило се развива при млади хора между 20 и 40 години. Пациентите у нас са около 4000. Има лека тенденция за увеличаване на броя, но това се дължи и на ранната диагностика.

 

Множествената склероза не е наследствено заболяване, категоричен е проф. Трайков. Има известно генетично предразположение, но то не се предава от родителите на децата. Вероятно повтарящи се вирусни инфекции влияят за отключване на автоимунните процеси.

Все още медицината не е отговорила ясно на въпроса кога и как погрешно насочените имунни клетки успяват да надхитрят и да пробият кръвно-мозъчната бариера.

 

Имунните Т-клетки, които трябва да се борят с попаднали в организма вируси и други микроби, атакуват миелиновата обвивка на невроните. С разрушаването й започват и симптомите. Те може да са различни според това, коя област от мозъка е засегната. С времето се образуват плаки (лезии) в главния и гръбначния мозък. Това са групи увредени неврони.

 

Преди вярвахме, че множествената склероза не засяга мозъчната кора. Сега знаем, че при нея също се наблюдава корова атрофия. Колкото по-напреднала е тя, толкова по-лоша е прогнозата за пациента, допълва специалистът. Новите терапии си поставят за цел да намалят или спрат коровата атрофия.

 

Множествената склероза има няколко основни форми

  • Пристъпно-ремитентна
  • С вторична прогресия
  • С първична прогресия
  • Доброкачествена - при нея няма инвалидизиране, но засяга много малко от болните.

Най-често срещана е  пристъпно-ремитентната форма. Означава, че заболяването протича на периоди - пристъпи, последвани от ремисия. 

При две трети от пациентите множествената склероза протича с натрупващ се дефицит. Проф. Трайков обръща внимание на пациентите да ходят на лекар още при най-леките симптоми. 

При първично-прогресиращата форма симптомите се запазват след пристъпа. Новите симптоми сочат засягане на допълнителна част от нервната система. При тази форма се наблюдават много пристъпи и не може да се направи много.

Хронично-прогресиращата форма касае по-тежките случаи, където не се наблюдава период на успокояване на заболяването.

 

Клиничните симптоми сочат коя форма има пациентът

 

Нямаме биологичен маркер, който да бъде изследван, за да се види коя точно форма на болестта е при конкретния пациент. Диагнозата за конкретната форма се уточнява по клиничните симптоми, подчертава проф. Трайков. 

В продължение на години невролозите смятат, че броят и площта на плаките е основен критерий за овладяване или прогреса на болестта. Сега основният критерий за успех е да не се допусне ново избухване на симпотмите и влошаване качеството на живот. Ако не се появяват нови лезии, смята се, че болестта е „приспана“. Това е и основната цел на новите терапии.

В момента такова успокояване на множествената склероза след лечение се отчита при 35-40%. Тези резултати се отнасят само за първата година на заболяването. После процентите  намаляват.

 

Критерии за диагнозата множествена склероза

 

През последните години неврологията преразглежда критериите, по които се поставя диагнозата множествена склероза. "Преди се приемаше, че има заболяване при два пристъпа с най-малко две лезии. Вече приемаме, че един пристъп с най-малко две лезии е достатъчно доказателство за болестта. Или само по една лезия на три нива – главен мозък, ствол и гръбнамен мозък. Или пък 9 лезии на гръбначен мозък“, изтъква проф. Трайков.

Наличието на лезии само по себе си не е категоричен признак. Лезиите се наблюдават и при други болести като съдовите.

 

Необходимо е да се направи комплексна оценка на пациента. Ако човекът е на 60 г. и се оплаква от слабост в едната ръка, не мислим непременно за тази диагноза", посочва проф. Трайков. Възрастта е важен фактор. МС се проявява при млади хора в активна възраст. Такъв пациент по-скоро ще бъде насочен да лекува своето кръвно, захарна болест и холестерола.

Множествената склероза като заболяване има и социален аспект. Неотдавнашно проучване, проведено от Рош глобално (онлайн сред 1727 души с МС и 1751 хора, които се грижат за пациенти с МС, в Канада, Италия, Франция, Германия, Испания, Великобритания) потвърди, че 96% от пациентите с множествена склероза не могат да присъстват на различни нормални социални събития като рождени дни или на почивка заради болестта си. 44% от всички диагностицирани не правят дългосрочни планове за бъдещето, а 43% не се решават на социално обвързване, тъй като не могат да предвидят развитието на болестта. 86% от болните, казват че биха искали помощ при изпълнение на домашните си задължения като готвене, почистване в случаите, в които не се чувстват добре.

 

Илияна Ангелова

Прикачени файлове

Факти за множествената склероза

Коментари

Може ли да се помогне на човек,болен от МС когато е вече с пареза?