Метаболитен синдром в детска възраст – можем ли да търсим причините в гените?
Метаболитен синдром в детска възраст – можем ли да търсим причините в гените?
Метаболитен синдром в детска възраст – можем ли да търсим причините в гените?
д-р Мариана  Москова
д-р Мариана Москова
Лекар
Метаболитен синдром в детска възраст – можем ли да търсим причините в гените?

Метаболитен синдром в детска възраст – можем ли да търсим причините в гените?

Кратка информация за метаболитния синдром в детска възраст

 

Всяко време има своите медицински проблеми. В миналото един от най-тежките проблеми е било недохранването, а днес е затлъстяването. То не е просто физически дискомфорт, а сериозно болестно състояние, засягащо всички органи и системи. Едно от най-сериозните усложнения е метаболитният синдром - комплекс от най-опасните рискови фактори за развитие на сърдечно-съдово заболяване и диабет тип 2. Вече една четвърт от популацията на възрастните в света има метаболитен синдром. За съжаление, той се среща все по-често и при деца и юноши поради нарастването на епидемията от затлъстяване сред тях.

Различни фактори по време на бременността и първите години от развитието на детето могат да доведат до затлъстяване и метаболитен синдром: гестационен диабет при майката, ниско тегло при раждане, видът на хранене на кърмачето, генетичната предразположеност, социално-икономическият статус на семейството, околната среда, заседналият начин на живот, нездравословното хранене. Затлъстяването в ранните години от живота е от особено значение поради свързаните с него последици за здравето и влиянието му върху психосоциалното развитие на децата.

Около половината от юношите и над една трета от децата с наднормено тегло остават със затлъстяване като възрастни. Всяко от тези деца е с увеличен риск от развитие на метаболитен синдром, който в по-късния живот напредва към диабет тип 2 и сърдечно-съдово заболяване. Ранното откриване на децата в риск е задача не само на лекарите, но и на родителите.

Ключов симптом е абдоминалното затлъстяване - обиколка на талията над нормата за съответната възраст и пол. При деца под 10 години не говорим за метаболитен синдром, но препоръчваме да се положат максимални усилия за намаляване на теглото.

За деца на възраст от 10 до 16 години метаболитният синдром се диагностицира при наличие на  абдоминално затлъстяване и на два или повече от следните признаци - повишени триглицериди над 1,7 ммол/л, нисък HDL-холестерол под 1,03 ммол/л, високо кръвно налягане, повишена плазмена глюкоза.

За деца над 16 години критериите са като при възрастни: обиколка на талията над 94 см за мъже и над 80 см за жени, HDL-холестерол под 1,03 ммол/л за мъже и под 1,29 ммол/л за жени, повишено кръвно налягане над 130/80 мм, глюкоза на гладно над 5,6 ммол/л, инсулинова резистентност или диабет.

Ключът за профилактика и лечение на метаболитния синдром се крие в здравословния начин на живот, включващ умерено калорийно ограничение (до постигане на 5-10% загуба на тегло през първата година), умерено повишаване на физическата активност, промяна в хранителния състав. При необходимост се включват медикаменти с доказан ефект и безопасност.

В последните години се установи, че 40% до 80% от разликите в телесното тегло се определят от генетичните фактори. Всеки човек разполага с индивидуална генетична рамка, която задава оптималното количество и разпределение на микро- и макронутриентите (витамини, минерали, мазнини, въглехидрати, протеини) за неговия организъм. Съществуват гени, чиито вариацииимат сериозен ефект върху хранителните нужди, скоростта на метаболитните процеси и способността на даден човек да отслабне и да поддържа теглото си. Ето няколко примера за това:

  • APOA2 – играе комплексна роля в метаболизма на мазнините, инсулиновата резистентност и склонността към атеросклероза. При един от вариантите има склонност към затлъстяване и повишена консумация на храна, богата на мазнини, особено наситени. Това увеличава вероятността от развитие на инсулинова резистентност, а по-късно и диабет. Препоръчва се диета, бедна на наситени мазнини, както и ежедневна физическа активност.
  • MC4R – регулира приема на храна и изразходването на енергия. При един от вариантите  се наблюдава  повишен апетит, склонност към прием на по-големи количества храна, предимно богата на мазнини и калории, липса на засищане. Препоръките са за спазване на хранителен режим с три основни хранения на ден, които да съдържат достатъчно протеини, за да се поддържа нормална кръвната захар.
  • FTO – регулира апетита, температурата, автономните функции и ендокринната система. Носителите на един от вариантите консумират повече мазнини и калории, но се чувстват по-малко заситени, особено ако са деца. Това води до повишен индекс на телесната маса, по-голям процент телесни мазнини и по-широка обиколка на талията, по-голям риск от развитие на инсулинова резистентност и диабет, особено при заседнал начин на живот. Тъй като ниските нива на физическа активност подсилват склонността към затлъстяване, препоръките включват диета, бедна на мазнини, и по-висока физическа активност.
  • TCF7L2 – регулира нивата на глюкозата в кръвта, оказвайки влияние на инсулиновата секреция и чувствителност.  При един от вариантите хората са по-предразположени към инсулинова резистентност и диабет и отслабват по-трудно в сравнение с другия вариант, особено при висок прием на мазнини. Препоръчват се нискокалорийна диета, бедна на глюкоза и мазнини. Дългосрочните хранителни режими и упражнения са много важни с цел предотвратяване на повторно напълняване, инсулинова резистентност и диабет.
  • CLOCK – изключително важен регулиращ елемент на човешкия биологичен часовник, който участва в метаболитната регулация. Носителите на един от вариантите спят по-малко, чувстват се изморени сутрин и предпочитат да са активни вечер, отслабват по-трудно и по-бавно. Препоръчва се промяна в навиците за хранене и сън, както и ограничаване на въглехидратите в менюто преди лягане.

Изброените гени могат да бъдат анализирани с помощта на генетични изследвания в сферата на нутригеномиката и нутригенетиката. Благодарение на тях лечението и режимът могат да бъдат адаптирани според генома и индивидуалните особености на детето, свързани с усвояването на хранителни вещества, нуждата му от двигателна активност, реакцията към упражнения и влиянието на факторите от заобикалящата среда. Така ще можем по-ефективно да предпазим децата от развитие на метаболитен синдром и неговите усложнения.

 

Мнения