Публикация

Д-р Д. Дариткова: Да се преосмислят методите на специализация

Д-р Д. Дариткова: Да се преосмислят методите на специализация

Болници може да затворят не по финансови причини, а поради кадрови дефицит, смята председателят на здравната комисия в НС


Кадровият дефицит застрашава българската здравна система. 
Това заявява д-р Даниела Дариткова, председател на Комисията по здравеопазване в Народното събрание, в интервю за в. „24 часа“.

 

По думите й сериозен недостиг има както на лекари, така и медицински сестри. 

Този проблем е вследствие от дългите нулеви години без специализация. След това беше трудно млади хора да специализират в болници, които са далече от университетските центрове.
Всички сме на мнение, че специализацията ни трябва да е на европейско ниво. Но отправям апел към академичната общност да се преосмислят методите за специализация. Да може в акредитирани болници с необходимото ниво на компетентност младите колеги да работят през повечето време на специализацията си, отбелязва д-р Дариткова.

Миналата седмица тя отправи апел във Фейсбук за спасяване на Детското отделение в МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД – Смолян, което заради дефицит на кадри е изправено пред опасността да затвори врати. 

 

„Ще споделя конкретен случай с детското отделение в Смолян. Имахме млада лекарка, желаеща да специализира педиатрия. Но системата е такава, че тя можеше много малка част от необходимия стаж да изкара в Смолян. Повечето време трябваше да бъде в университетския център. Припомням старата система, по която съм взела специалност детски болести аз преди 20 години. Със започване на работа на педиатрична длъжност се зачисляваш, трупаш изискуемия стаж в стационар, явяваш се на колоквиуми периодично. После имаше задължителен тест за зачисляване на основен курс - 2-3 месеца, и след това се явяваш на изпит. Вярвам, че подобен механизъм може да се приложи и днес. Иначе ще се закриват болници не по финансови причини, а поради тежък кадрови дефицит”, коментира председателят на здравната комисия в парламента.

 

Според нея желаещите да станат педиатри са малко, тъй като работата е много тежка, а педиатричните пътеки -  най-ниско остойностени. 

Това е тежък дисбаланс между отговорност и финансиране, който от въвеждането на клиничните пътеки досега не е преодолян. Твърдо заявеното намерение на министъра и управителя на касата за следващата година е с допълнителните 300 млн. лв. за болнична помощ да се повишат цените на най-евтините клинични пътеки. Според мен тук по-големият проблем е, че се налага в детските отделения да се печели от оборот на пациенти, изтъква д-р Дариткова.

 

По думите й заради ниските цени на пътеките се наблюдава насочване на диагнозата към по-скъпоструващи пътеки. 

 

Например по-често се лекуват пневмонии, отколкото бронхити. Това създава риск за коректността на диагнозите и затруднява работата на педиатрите, защото детските болести трудно може да бъдат вместени в рамките на клинични пътеки. Известен успех в тази посока беше въвеждането на пътеките за кратковременен престой за неизяснено температурно състояние. Но според мен за детските отделения трябва да се осигури целево финансиране”, коментира д-р Дариткова.


Според нея механизмът за заплащане чрез клинични пътеки не е добър и той трябва цялостно да се преосмисли.

 

„Това обаче не е работа на политиците. Трябва да се търси широк експертен диалог и анализ. Свръххоспитализационният поток касае всички медицински специалности. Според данни на статистиката 30 от всеки 100 души са лекувани в болница. Парадоксално е, че болничната помощ е определяна като недофинансирана, а най-много инвестиции има в разкриването на болници. Липсват комплексният подход и проследяването на резултатите от лечението“, допълва д-р Даниела Дариткова.

 

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на CredoWeb. Изтеглете го безплатно от Google Play или App Store.

Коментари

Анонимен
3 яну 2018 12:32

лекар със специалност педиатрия заплата = продавачка в супермаркет за хранителни стоки...