"Болестта е водеща причина за намалено зрение при хора над 50-годишна възраст" - обяснява доц. д-р Борислав Дъбов, консултант ретинални заболявания в Очна болница "Бургас"

        Макулата е централната, най-важна част на ретината. Тя отговаря за централното зрение, в това число четене, писане, разпознаване на лица и пр. Възрастово-обусловена /сенилна/ дегенерация на макулата (СДМ)е водеща причина за намалено зрение при хора над 50-годишна възраст. Очаква се, че в Европа към 2020г. повече от 7,5млн. души ще страдат от СДМ.

         Сенилната макулна дегенерация е мултифакторно заболяване, при което значение имат стареенето, генетични фактори и фактори на околната среда. Стареенето на организма води до намаляване диаметъра на малките съдове, които хранят ретината, оттам до намалено снабдяване с кислород и повишено производство на растежни фактори, натрупване на липофусцин (т.нар. „пигмент на стареенето”) в пигментните клетки на ретината, отлагане на отпадни продукти в слоевете на ретината (друзи). Това предразполага към нахлуване на малки кръвоносни съдове под ретината. Генетичните фактори се изразяват във висока взаимовръзка в проявленията на СДМ при еднояйчни близнаци.

    Факторите на околната среда, които предразполагат към СДМ са тютюнопушене, замърсяване на въздуха, дефицит на антиоксиданти в храната. Реактивният кислород може да доведе до повишена склонност към образуване на нови патологични кръвоносни съдове, стимулирано от ретиналните пигментни клетки. В целия този процес има и възпалителна компонента, която стимулира силно ангиогенезата (съдообразуването).

    Натрупването на друзи е предстадий на сенилната макулна дегенерация. Друзите представляват малки бели точици в областта на макулата, състоят се от екстраклетъчен материал, който може да стимулира продукцията на ненормални кръвоносни съдове под ретината, изхождащи от съдовата обвивка на окото. Най-честата форма на СДМ, обхващаща 90% от случаите, е т.нар. „суха форма” на СДМ. Засега за нея няма ефективно лечение. Появата на нови съдове под ретината говори, че се развива т.нар. „влажна” форма на СМД. Оплакванията на пациентите в началото на заболяването са най-вече изкривяване на правите линии, а в по-напредналите стадии – и появата на тъмно петно в централното зрително поле. Значимостта на това заболяване е в това, че тези пациенти не могат да четат, да гледат телевизия и да изпълняват своите ежедневни битови дейности, въпреки че имат запазено периферно зрение.

         Диагнозата се поставя най-точно чрез оптична кохерентна томография (очен скенер), чрез която се прави оптичен срез на ретината и се установява най-точно дали има оток или кръвоизливи под ретината.

         Лечението е насочено към спиране стимула за образуване на нови съдове, потискане на растежа им и елиминиране на отока и кръвоизливите. В някои случаи се прилага инжектиране на медикаменти в окото, които потискат растежните фактори.