Между 6 и 20% от хората развиват остър апендицит през своя живот

В дните след коледните и новогодишните празници зачестяват случаите на остър корем, който протича със силни болки, гадене, повръщане, смутен чревен пасаж, влошаващо се общо състояние и перитонеално дразнене.

Нерядко тези симптоми са проява на остър апендицит, подлежащ на хирургично лечение, каза началникът на отделението по лапароскопска хирургия във верига болници „Медлайн-Централ Хоспитал“ в Пловдив.

Той посочи, че научните проучвания показват, че между 6 и 20% от хората развиват остър апендицит през своя живот. Болестта рядко се среща под 3-годишна и над 55-годишна възраст. Главният фактор,  довеждащ до острото възпаление на апендикса, е обструкцията на неговия лумен.

За да се постави диагноза остър апендицит е необходимо комплексно да се съчетаят анамнезата, общият и локалният статус от прегледа на пациента и спомагателните параклинични изследвания – лабораторни и образни. Компютрната аксиална томография /КАТ/ се прилага рутинно през последните години при диагностиката на острия апендицит. Нейната неинвазивност я прави изключително важна за жени в детеродна възраст, с неясна диагноза и възможна бременност. Това изследване е „златният стандарт“ в диагностиката на острия апендицит. КАТ може да покаже възпаления апендикс и да локализира неговото разположение.

При операцията рутинно се използват три порта. При диагностичната лапароскопия освен зоната на апендикса се прави внимателен оглед и на малкия таз. Диагностичните възможности на лапароскопията са особено ценни при жени в детеродна възраст, за пациенти с обезитас и при диагностично неясни пациенти. При жени това инвазивно изследване дава възможност за проверка на състоянието на яйчниците, матката, двете тръби, както и на Дъгласовото пространство, което се намира при екскавацията /вдлъбнатината/ на правото черво и матката.

При този оглед обикновено се откриват патологични отклонения в яйчниците, възпалителни промени на органите в малкия таз, ектопична бременност или ендометриоза, които са възможна причина за болки в дясната долна коремна област. Прави се оглед на тънкото черво за изключване на патологични отклонения. Продължава се с лапароскопия на горния коремен етаж за изключване на перфорирала язва на стомаха или дуоденума – възможна причина за подобни клинични оплаквания. Това е основното предимство на този тип интервенция пред отворената хирургия, тъй като през оперативния разрез не могат да се видят коремните органи, с изключение на апендикса, заяви д-р Ангелов.

Минилапароскопската апендектомия е най- щадящото лечение в областта на миниинвазивната коремна хирургия. Инструментариумът, който се ползва, е с размери 2 mm в диаметър. Минималните разрези при тази методика имат ниско ниво на болка и отличен козметичен ефект. Манипулацията има преимущество да дава по-малко сраствания между органите в коремната кухина, значително намалява броят на раневите инфекции, пациентът може да се захрани рано. В резултат на това се скъсява болничният престой и рано се възвръща нормалната предоперативна активност.

„Много пациенти ми задават въпроса дали е възможно лечението на апендикуларната криза без операция, каза водещият хирург.- Често в отдалечени райони, където няма хирургични клиники се започва терапия с антибиотици. В единични случаи е възможно потушаването на апендикуларната криза, но това е нож с две остриета тъй като се потискат симптомите, както и възможните смъртоносни усложнения, като развитие на перитонит.“

Според него много често хирурзи, които не владеят лапароскопската апендицектомия като интервенция съобщават на пациента, че с малък разрез ще отстранят апендикса му, но му „спестяват“ всички предимства на модерната методика.

Д-р Ангелов припомни, че първите съобщения за червеобразния израстък – апендикс, датират още от древните египтяни, които го наричат  „червея на червата“. Първите анатомични рисунки на апендикуларния израстък са дело на Леонардо Да Винчи от 1492 г. Първата апендектомия е направена от Амиандин (Claudius Amyandin) през 1723 г. в  Лондон при операция за ингвинална херния, в сака на която е сраснал и апендиксът. През 1983 година немският гинеколог Зем (Zemm) за пръв път описва лапароскопска апендектомия.

Неотдавна екипът на отделението по лапароскопска хирургия спаси пациент, на когото бе диагностициран заклещен възпален апендикс. Изключително рядката находка е известна в медицината като херния тип „Амианд“. Началникът на отделението д-р Васил Ангелов, който има повече от 10-годишен опит в областта на безкръвните интервенции, посочи, че такива случаи са толкова малко, че в практиката си той е имал само няколко случая.