За добрите хора, които ти дават силата да продължаваш да вярваш и да се усмихваш
За добрите хора, които ти дават силата да продължаваш да вярваш и да се усмихваш
За добрите хора, които ти дават силата да продължаваш да вярваш и да се усмихваш
УМБАЛ Св. Анна
УМБАЛ Св. Анна
Лечебно заведение
За добрите хора, които ти дават силата да продължаваш да вярваш и да се усмихваш

За добрите хора, които ти дават силата да продължаваш да вярваш и да се усмихваш

Писмо от Диана Герасимова, пациент на УМБАЛ „Св. Анна“

Здравословното ми състояние и необходимостта от незабавна оперативна намеса ме отведоха на 11.12.2017 г. в Клиниката по лицево-челюстна хирургия в УМБАЛ „Света Анна” в София. 

 

Различното усещане за лично отношение, човешка топлина и за разбиране към болката и изписания страх на лицето към всеки пациент ме грабна с прекрачването прага на отделението. И това е само началото ... Проявите на доброта и професионализъм те следват на всяка стъпка – при прегледа от доц. Желю Димов и д-р Радина Цекова; при приема в отделението от сестра Веселка Иванова, която спокойно и достъпно обяснява всичко по документацията; прегледите, извършени в болничната стая, от лекар – кардиолог и от лекар и сестра – анестезиолози; при смяната на превръзките от невероятния човек и специалист доц. Димов, който ме оперира, и от вниманието на д-р Йордан Димитров ме накараха да се почувствам специална. За пореден път повярвах, че човешкото щастие се крие в малките неща.

 

Щастие е да срещнеш толкова много доброта на едно място! Щастие е да усетиш добрината в различните й измерения в целия екип, който през тази трудна за мен седмица станаха ангелите – носители и вестители на ДОБРОТО. Седем дни, в които не чух никой и под никакъв предлог да повиши тон, да затвори шумно врата, да не направи необходимото, за да помогне в страданието ти, да спре със забрани и укор посетителите, които идваха при своите близки извън определените часове за свиждане ...; седем дни, в които вниманието, възпитанието и добронамереността и не на последно място благородството в изпълняваната мисия на всеки от екипа – лекар, сестра или санитар – облекчаваха болката и даваха сили да станеш и да продължиш по своя път. 

 

Признавам, че с нетърпение очаквах да ми махнат абокатите от ръцете, не защото ми причиняваха болка, а за да мога да пиша ... И сега, когато вече съм вкъщи, единственото, което бих искала, е моята среща с доброто да стигне до всички; бих искала искрената благодарност – моята, на семейството ми и на моите приятели, които бяха до мен в тези дни, да накара повече хора да повярват, че красивото и уникалното е във всеки човек – трябва само да се научим да го виждаме и да му позволим да бъде видяно и усетено от всеки. Затова ми позволете да се поклоня пред всеки от Вас и да изкажа възхищението и благодарността си за това, че Ви има!

 

Благодаря Ви, доц. Димов, че върнахте усмивката ми и ми дадохте надежда!

 

Благодаря Ви, д-р Цекова – сигурна съм, че любовта към професията и желанието Ви за усъвършенстване и работа ще открива пред Вас нови хоризонти – Вие сте чудесен млад човек!

 

Благодаря Ви, д-р Димитров, за увереността, която вдъхвате!

 

Благодаря на сестра Светла Найденова, сестра Зоя Сръндева, сестра Петя Велкова, сестра Маринка Коева, сестра Мариана Секулова, ст. сестра Николова, сестра Мила Михайлова и сестра Елена Герасимова за грижите, за търпението, за любовта и разбирането!

 

Пред всички Вас – Поклон! и Респект!

 

Дано светлината в душите Ви и мъдростта в избора Ви на професия да пребъде! Продължавайте с гордо вдигнати чела да изпълнявате мисията си, да дарявате от добротата си и да вярвате! Да бъде!

 

С уважение и признателност,
Диана Герасимова

Мнения