Публикация

Евг. Адърска: Всички знаят как да се направи реформа, а процес няма


В допитване, организирано от Националната пациентска организация, се очертаха най-болезнените места в системата. Сред тях на фокус излиза темата за ролята на лекаря – както в медицински, така и в психологически план, за лекарската етика.

Евгения Адърска, заместник-председател на НПО, коментира пред Хелт медия изводите от проучването, както и вижданията на организацията за важните стъпки в здравната реформа:
 
С това проучване нашата цел беше да поведем обществен диалог, защото данните показват една тенденция. Напоследък на различни форуми констатирам, че всички разбират нуждата от реформа, всички знаят как – но процес няма. Затова ние слагаме нещата на масата, за да започнем един откровен разговор, който повече не може да се отлага.

Според нас абсолютен приоритет в реформата е електронното здравеопазване

Другата ни идея е към МС да бъде създаден Консултативен съвет, в който да бъдат представени всички  участници и заинтересовани страни – пациенти, търговци на лекарства, здравни мениджъри, професионални и научни организации и т.н. Ако съществува такъв съвет, няма да има съпротива на всяка крачка от реформата.

Видяхме, че старт, както и да бъде оценен, имаше, но се препъна в множество съпротиви. Те биха били сведени до минимум, ако се създаде тъкъв съвет, защото всяка крачка ще бъде плод на консенсус.

Мина времето, в което институциите поставяха прегради пред гражданските организации, така че е въпрос вече на постоянна активност.

Когато направихме анализ на проучването, се оказа, че голяма част от пациентите се оплакват от едно неласкаво, отблъскващо отношение. От моя опит специално с онкологично болните знам, че има хора, които още при първия сблъсък със системата хващат грешния път.

Веднъж някой ги е навикал на регистратурата, втори път – по коридорите, трети път някой не им е обяснил нещо. А когато знаеш, че часовникът ти по някакъв начин цъка в обратна посока, и възприятията ти се изкривяват. Тогава човек има нужда от повече внимание.

Давам си сметка – какво да очакваме от лекаря, на който прехвърляме цялата си надежда, всичките си въпроси /дори и онези, които не можем да формулираме/.... Но той за нас е един, а ние сигурно сме 101-я му за деня.

За да се тръгне в градивна посока, трябва да се изчистят правилата – да се осигури достатъчно време на лекаря да говори с пациента. С други думи – да му даде онова, което извън лекарствата може да му помогне.

Предстоящ е стартът на нашата кампания „Думите лекуват”.  Голямо проучване на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания потвърди това опасение – лекарите и пациентите вече не си говорят.

Това тежи и на двете страни – ако пациентът си тръгва с неполучени отговори, с притеснения, които няма кой друг да разсее, то лекарят се прибира у дома с усещането, че е свършил цял вагон административна работа, но не е успял да бъде това, за което е учил и каквато е вътрешната му потребност.

Според мен най-ужасните последствия изглеждат така – когато пациентът не е получил достатъчно смилаема за него информация от лекаря в чисто медицински план,  той започва да рови в Интернет и да се самолекува. И това става при всички видове заболявания – дори колкото е по-сериозно заболяването, пациентите сякаш имат нужда от обещание за чудо и в такива моменти са много уязвими.

През следващите няколко години ще работим упорито в тази посока – да си върнем онази искреност в отношенията между лекар и пациент, без която лечението не може да бъде успешно.

Системата трябва да намери начин да дефинира повече време за диалог между лекаря и пациента. Например на среща в Хонконг наскоро италианците обявиха, че имат 20 мин. за разговор със своя лекар, швейцарците - че само 7 мин., а аз си замълчах.

Защото много лекари също страдат от цялото писане, което им е наложено. С този проект искаме не да упрекваме лекарите, а да проявим внимание към тях.

Както знаем, че има прекрасни лекари, които са родени за това и успяват да бъдат такива въпреки понякога абсурдните условия, така, за съжаление, се появяват и прецеденти, които са немислими в 21 век.

Лошото е, че няма как пациентът в този контекст да бъде защитен, преди да се е случила беля. И тя остава в съзнанието на хората като поредната драма.
Нашата организация смята, че трябва да се дефинира наказателна отговорност, когато такива неща се случват. Да е ясно какви са правните последствия от грешката.

Абсурд е в България все още да не се знае какво е лекарска грешка. Това е загребване по дъното. Налага се да дефинираме тепърва очевадни неща. И в тази посока е достатъчно е да се огледаме как това се прави в цивилизованите страни.

Ако нещата не бъдат изяснени в чисто правен план, рискуваме да подменим представата на лекаря за неговата етика. Идват нови поколения медици и какво ни чака, ако те не носят тази сериозна етика и ако те нямат респект от обществото и от закона?

 

 

 

" }-->

Коментари