Достъпен ли е българският лекар?

Едно от важните неща в общуването между болен и лекар е първата стъпка, т.е. - възможността пациентът да стигне долекаря, до правилния специалист. Т.е. достъпността на медицината. Аз винаги съм твърдял, че лекарят, независимо от поста, който заема, трябва да бъде достъпен. Пациентът трябва да има шанса за много кратко време да стигне до най-високото възможно ниво, за да му се помогне адекватно. Разбира се, системата е така организирана, че има степени. Много от проблемите могат да се решат още от общопрактикуващия лекар. В повечето от случаите не е необходимо да се стига до професор. Това е загуба на време за болния. Загуба на време за професора е да решава малки проблеми. Необходимо е да бъдем максимално ефективни. Тази достъпност на медицината и в частност на лекаря трябва да осъзнае българският пациент. Наистина има един слаб момент и това е тромавостта при джипитата, но основната причина за тази тромавост е бюрократична и административна. Направленията за специалисти са крайно недостатъчни, но за сметка на това възможността за свободен прием е отворена.  
 

Българските лекари са много достъпни

За да бъде видян един пациент от професор в Англия, например, са необходими от 3 до 6 месеца. През 1997 г. се запознах с един холандец, страдащ от диабет, който се оплакваше от проблеми със зрението. В Холандия му казали просто да смени очилата. По стечение на обстоятелствата, човекът имал приятелка българка и дошъл в България. Тук буквално за 48 часа го приемат и с лазер коригират дефекта. Когато отива в Холандия с епикризата, там били учудени – ама в България правят ли това? Той сподели, че ако е останал да се лекува Холандия щял да загуби зрението си. В Холандия, в Англия и други развити европейски страни, обикновено 3 месеца е най-бързият срок, за който можеш да си запишеш час при специалист.

Аз съм убеден, че като професор трябва да съм общодостъпен за моите болни. Макар че в немалко случаи те не се съобразяват и смятат, че трябва да бъда на разположение непрекъснато. Разбира се, това е невъзможно и неефективно. Когато дойдат на преглед без предварителна уговорка и се наложи да изчакат, нерядко се чувстват обидени, сърдят се. Усещането е, че като почукат веднага трябва да ги приема без уговорка. Българският пациент трябва да осъзнае какво има и да не вини толкова лекарите. Ние също имаме нужда от морална подкрепа. Има много достойни лекари, които цял живот помагат. И не е правилно срещу лекаря да бъде проявявана агресия.

Посягането срещу лекарите е породено от безнаказаността

Подобни деяния трябва да бъдат криминализирани, агресорите да ъбдат съдени по бързата процедура и налаганите наказания да са строги.

Още от проф. Златимир Коларов д.м.н. може да видите в неговия сайт: www.kolarov.bg и на страницата му с публицистика в CredoWeb "Сиво, черно и свещица"

....................................................................

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на CredoWeb. Изтеглете го безплатно от Google Play или App Store.