Грипът увеличава риска от инфаркт
Грипът увеличава риска от инфаркт
Грипът увеличава риска от инфаркт
Здравето е в твоите ръце
Здравето е в твоите ръце
Страница
Грипът увеличава риска от инфаркт

Грипът увеличава риска от инфаркт

Опасността от сърдечна атака е 10 пъти по-голяма при грипен щам B и 5 пъти по-голяма при грипен щам А

Рискът от сърдечна атака е 6 пъти по-голям, когато човек е болен от грип, показват резултатите от ново изследване в Канада. 


Аз самият бях малко изненадан от категоричността на тази връзка. Не всеки ден при изследване наблюдаваме 6-пунктово нарастване на риска през първите 7 дни от развитието на лабораторно потвърдено грипно заболяване. Също така, бяхме много впечатлени, че рискът на практика падна до нула около 8-ия ден от боледуването и след това“, обяснява пред Ройтерс ръководителят на изследването д-р Джефри Куонг от Института за клинични аналитични науки в Торонто. 


Други респираторни заболявания могат също да увеличат опасността от инфаркт, но не така драматично както грипа, установява също канадският екип. Учените не са изследвали дали инфарктите, свързани с грипно заболяване, имат фатален край, показват резултатите, публикувани в сп. The New England Journal of Medicine.


Новото изследване потвърждава отново важността от поставянето на противогрипна ваксина и мерки като редовното миене на ръцете като превенция срещу грип и други инфекции, коментира д-р Куонг.


Връзката грип - инфаркт


Медицинските специалисти от десетилетия обсъждат възможната връзка между грипа и инфаркта, като първите коментари по тази тема са от 30-те години на миналия век.  В тези години обаче е било трудно да се разбере дали грипният вирус или друго заболяване, подобно на грип, е довело до заболяването на пациента преди инфаркта. 

 


Грипът е стресиращ фактор за системата и може да увеличи възпалителните процеси в организма.  Когато хванем инфекция, сърцето ни започва да бие по-ускорено. Това може да активира тромбоцитите, като се увеличава вероятността за сформирането на кръвни съсиреци в артериите, които обслужват сърцето. Всички тези фактори може да увеличат вероятността пациентът да получи инфаркт, коментира д-р Куонг.


От 332 участници в изследването, които развили поне един инфаркт, докато се възстановявали от грип, 69 процента не се били ваксинирали. За 76 процента от пациентите това бил първи остър миокарден инфаркт.


Рискът от сърдечен удар слабо се увеличава за хората над 65-годишна възраст, както и при хората, разболели се от грипен щам B, показва изследването. 


Какви са изводите?


Рискът от инфаркт е 10 пъти по-висок при грипен щам B, 5 пъти по-висок при грипен щам А (най-често срещаният по време на периода на изследването), 3,5 пъти по-висок при респираторен синцитиален вирус и почти 3 пъти по-висок при други вируси. 


Изследването не трябва да се интерпретира като доказателство за липсата за ефективност на ваксините, защото проучването не е предназначено да оценява ефективността на противогрипните ваксини“, коментират изследователите в официално съобщение. 

 

„Не можем да кажем, че е достатъчно да си сложите противогрипна ваксина. Дори ако тя не е перфектна, може да ви предпази по такъв начин, че да изкарате по-лека форма на грипа. Това изследване обаче не анализира точно това. Също така е важно да миете винаги ръцете си и да стоите далеч от хора, за които знаете, че са болни“, коментира д-р Ерика Джоунс, директор на програмата НеаrtHealth в болниците Weill Cornell Medicine и New York-Presbyterianl, която не участва в изследователския екип.  


Не пренебрегвайте симптомите


А ако все пак се разболеете от грип, не игнорирайте симптоми, които може би показват инфаркт. Болките в гърдите и недостигът на въздух може да се окажат нещо по-сериозно от това, което си мислите. Времето, за което се развиват грипните симптоми, е около 1,4 дена за инфекция със щам А и 0,6 дена за щам B. Веднъж след като симптомите започнат да се развиват, нужно е ден или два, за да достигнат пика си, предупреждават специалистите. 


Всички участници в изследването са хора, чиито грипни симптоми са били сериозни, подчертават изследователите. “Tова са хора, които са били толкова болни, че са настоявали да направят консултация с лекар, а той е бил достатъчно загрижен, за да настоява пациентът да си направи лабораторни изследвания за вируса“, обяснява д-р Куонг пред Ройтерс.  Ученият признава, че екипът не е наясно дали получените резултати важат и за хора с по-леки инфекции. 

Реклама

Мнения