Втора национална среща на невролозите в България, посветена на лечението на болните с исхемичен мозъчен инсулт под мотото „Заедно по пътя към промяната. Да дадем шанс на живота.“ Новият консенсус за лечението на инсултите дава възможност на повече пациенти да се прилага тромболиза

Над 100 медицински специалисти - невролози от цялата страна – взеха участие във Втората национална среща, посветена на предизвикателствата в лечението на болните с инсулт в България.

Срещата беше организирана от Българското дружество по неврология с подкрепата на фармацевтичната компания Бьорингер Ингелхайм. По време на събитието бяха анализирани резултатите от изминалата година и беше представен Национален консенсус за профилактика, диагноза, лечение и рехабилитация на мозъчносъдовите заболявания.

Акад. проф. Иван Миланов съобщи, че след дълги години недоразумение исхемичният инсулт е признат от СЗО като мозъчно заболяване, а не просто като заболяване на циркулацията.

По отношение на българския консенсус за лечение на инсултите, той е актуализиран според последните тенденции в Европа и САЩ.

Основните промени са в увеличаването на времевия прозорец за прилагането на тромболиза от 3 на 4.5 часа от началото на симптомите, както и известна либерализация по отношение на изискванията за тромболиза от гледна точка на състоянието на пациента.

Някои от категоричните противопоказания за това лечение в предишния консенсус сега са смекчени и решението е оставено в ръцете на специалистите. Например няма го категоричното противопоказание за тромболиза при пациенти над 80-годишна възраст.

Специален гост  на срещата беше проф. Валерия Касо - президент на Европейската организация за инсулти (ESO). Тя изтъкна важността на добрата организация в цяла Европа на спешната диагностика и лечение на пациентите с инсулт. Целта е всеки пациент, който е показан, да получи патогенетичното лечение – тромболиза. И даде пример, че в Германия вече има оборудвани с компютърен томограф линейки, за да може още на мястото на инцидента да се направи най-важното диференциално диагностично разграничение – дали пациентът е засегнат от хеморагичен или от исхемичен инсулт. Защото от това зависи последващото поведение.

Проф. Касо е категорична, че спешната помощ трябва да е организирана така, че пациентите с инсулт да бъдат транспортирани до центровете, които имат пълна денонощна готовност за диагностика и специфично лечение на това заболяване. Тези центрове трябва да имат денонощен мултидисциплинарен екип от невролози, специалисти по образна диагностика, клинична лаборатория, интензивни грижи. И при необходимост - бърз достъп до  висококвалифицирани специалисти по интервенционална неврология и неврохирургия.

По данни на Европейската организация за инсулти (ESO) на всеки 30 минути един болен с инсулт, който може да бъде спасен, умира или трайно се инвалидизира, защото е лекуван в неподходяща за целта болница. По-малко от 1/3 от пациентите с инсулт понастоящем се лекуват в специализирани центрове за инсулти. Това означава, че хиляди болни остават без специализирано лечение, от което се нуждаят.

Тежестта на заболяването инсулт и броят на пациентите в световен мащаб, налагат нуждата от стартиране на международен проект, който да подпомогне и подобри лечението на инсулт в целия свят. Такъв е проектът “ANGELS”, който в Европа е представен от Европейската организация за инсулти (ESO) и цели да бъдат увеличени броя на болниците, специализирани в лечението на инсулти и да бъде оптимизиран терапевтичния подход във вече функциониращите такива центрове в Европа. В България проектът беше официално представен от Българското дружество по неврология и подкрепен от неврологичната общност през октомври 2015 г. по време на Първата национална неврологична среща „Заедно по пътя към промяната. Да дадем шанс на живота.“

“Проектът „ANGELS“ е изключително важен, защото неговата основна цел е да подобри качеството на лечение на инсулта чрез информиране на населението какво всъщност представлява заболяването, какви са първите му прояви, да бъдат обучавани здравните специалисти да използвани най-добрите клинични практики и да бъде хармонизирано лечението в Европа. Всеки болен, в която и да е част на Европа, в която и да е част на България, да получи еднакво лечение.“, коментира проф. д-р Параскева Стаменова, дмн за инициативата.

България е една от 12-те европейски държави, където инициативата е вече в действие. Броят на регистрираните болници в нашата страна е 22. Според изчисления, основани на световните препоръки, за да се покрият територията и населението на България, са необходими около 40 болници, готови за лечение на инсулт. Те трябва да бъдат разположени така, че на всеки пациент с инсулт да са му необходими не повече от 60 минути, за да достигне най-близкото болнично звено, където може да му бъде предложено съвременно лечение. 

През 2017 г. в България 23% повече пациенти са получили лечение с тромболиза спрямо 2016 г. Това е единственото патогенетично лечение, което дава шанс на пациентите за пълно възстановяване. Останалото е общи грижи за болния и рехабилитация, катогеричен е акад. проф. д-р Иван Миланов дмн.

Проф. Параскева Стаменова постави акцента върху контрола на рисковите фактори за мозъчносъдови заболявания: артериална хипертония, затлъстяване и обездвижване, диабет, дислипидемия, тютюнопушене. Тя изтъкна, че в България от 14 години се прилага успешно тромболиза, но все още предстои много работа в тази насока. Защото единственото лечение е ранното прилагане на тромболиза с Alteplase/Actilyse.

По време на срещата презентации за опита си в организацията на диагностиката и лечението на пациентите с инсулт чрез тромболиза представиха доц. Росен Калпачки от УМБАЛ „Св. Анна“ – София; д-р Веселина Андонова от МБАЛ „Св. Панталеймон“ – Пловдив; доц. Мая Дановска от УМБАЛ „Георги Странски“ – Плевен; д-р Ивайло Петров от МБАЛ – Шумен; д-р Таня Митева от МБАЛ – Търговище и д-р Павлин Павлов от МБАЛ – Силистра.

Всички те бяха категорични, че екипите им са силно мотивирани да продължат да прилагат съвременното лечение, защото са свидетели на медицинския и социалния ефект от него.

Награди за ползотворна работа по проекта „ANGELS“ получиха представители на няколко неврологични клиники.