Публикация

Водещите невролози са категорични: Единственото реално лечение на исхемичния инсулт е тромболизата

Водещите невролози са категорични: Единственото реално лечение на исхемичния инсулт е тромболизата

Втора национална среща на невролозите в България, посветена на лечението на болните с исхемичен мозъчен инсулт под мотото „Заедно по пътя към промяната. Да дадем шанс на живота.“ Новият консенсус за лечението на инсултите дава възможност на повече пациенти да се прилага тромболиза


Над 100 медицински специалисти - невролози от цялата страна – взеха участие във Втората национална среща, посветена на предизвикателствата в лечението на болните с инсулт в България.

 

Срещата беше организирана от Българското дружество по неврология с подкрепата на фармацевтичната компания Бьорингер Ингелхайм. По време на събитието бяха анализирани резултатите от изминалата година и беше представен Национален консенсус за профилактика, диагноза, лечение и рехабилитация на мозъчносъдовите заболявания.

 

Акад. проф. Иван Миланов съобщи, че след дълги години недоразумение исхемичният инсулт е признат от СЗО като мозъчно заболяване, а не просто като заболяване на циркулацията.

 

По отношение на българския консенсус за лечение на инсултите, той е актуализиран според последните тенденции в Европа и САЩ.

 

Основните промени са в увеличаването на времевия прозорец за прилагането на тромболиза от 3 на 4.5 часа от началото на симптомите, както и известна либерализация по отношение на изискванията за тромболиза от гледна точка на състоянието на пациента.

Някои от категоричните противопоказания за това лечение в предишния консенсус сега са смекчени и решението е оставено в ръцете на специалистите. Например няма го категоричното противопоказание за тромболиза при пациенти над 80-годишна възраст.

 

Специален гост  на срещата беше проф. Валерия Касо - президент на Европейската организация за инсулти (ESO). Тя изтъкна важността на добрата организация в цяла Европа на спешната диагностика и лечение на пациентите с инсулт. Целта е всеки пациент, който е показан, да получи патогенетичното лечение – тромболиза. И даде пример, че в Германия вече има оборудвани с компютърен томограф линейки, за да може още на мястото на инцидента да се направи най-важното диференциално диагностично разграничение – дали пациентът е засегнат от хеморагичен или от исхемичен инсулт. Защото от това зависи последващото поведение.

 

Проф. Касо е категорична, че спешната помощ трябва да е организирана така, че пациентите с инсулт да бъдат транспортирани до центровете, които имат пълна денонощна готовност за диагностика и специфично лечение на това заболяване. Тези центрове трябва да имат денонощен мултидисциплинарен екип от невролози, специалисти по образна диагностика, клинична лаборатория, интензивни грижи. И при необходимост - бърз достъп до  висококвалифицирани специалисти по интервенционална неврология и неврохирургия.

По данни на Европейската организация за инсулти (ESO) на всеки 30 минути един болен с инсулт, който може да бъде спасен, умира или трайно се инвалидизира, защото е лекуван в неподходяща за целта болница. По-малко от 1/3 от пациентите с инсулт понастоящем се лекуват в специализирани центрове за инсулти. Това означава, че хиляди болни остават без специализирано лечение, от което се нуждаят.

 

Тежестта на заболяването инсулт и броят на пациентите в световен мащаб, налагат нуждата от стартиране на международен проект, който да подпомогне и подобри лечението на инсулт в целия свят. Такъв е проектът “ANGELS”, който в Европа е представен от Европейската организация за инсулти (ESO) и цели да бъдат увеличени броя на болниците, специализирани в лечението на инсулти и да бъде оптимизиран терапевтичния подход във вече функциониращите такива центрове в Европа. В България проектът беше официално представен от Българското дружество по неврология и подкрепен от неврологичната общност през октомври 2015 г. по време на Първата национална неврологична среща „Заедно по пътя към промяната. Да дадем шанс на живота.“

 

“Проектът „ANGELS“ е изключително важен, защото неговата основна цел е да подобри качеството на лечение на инсулта чрез информиране на населението какво всъщност представлява заболяването, какви са първите му прояви, да бъдат обучавани здравните специалисти да използвани най-добрите клинични практики и да бъде хармонизирано лечението в Европа. Всеки болен, в която и да е част на Европа, в която и да е част на България, да получи еднакво лечение.“, коментира проф. д-р Параскева Стаменова, дмн за инициативата.

 

България е една от 12-те европейски държави, където инициативата е вече в действие. Броят на регистрираните болници в нашата страна е 22. Според изчисления, основани на световните препоръки, за да се покрият територията и населението на България, са необходими около 40 болници, готови за лечение на инсулт. Те трябва да бъдат разположени така, че на всеки пациент с инсулт да са му необходими не повече от 60 минути, за да достигне най-близкото болнично звено, където може да му бъде предложено съвременно лечение. 

 

През 2017 г. в България 23% повече пациенти са получили лечение с тромболиза спрямо 2016 г. Това е единственото патогенетично лечение, което дава шанс на пациентите за пълно възстановяване. Останалото е общи грижи за болния и рехабилитация, катогеричен е акад. проф. д-р Иван Миланов дмн.

 

Проф. Параскева Стаменова постави акцента върху контрола на рисковите фактори за мозъчносъдови заболявания: артериална хипертония, затлъстяване и обездвижване, диабет, дислипидемия, тютюнопушене. Тя изтъкна, че в България от 14 години се прилага успешно тромболиза, но все още предстои много работа в тази насока. Защото единственото лечение е ранното прилагане на тромболиза с Alteplase/Actilyse.

 

По време на срещата презентации за опита си в организацията на диагностиката и лечението на пациентите с инсулт чрез тромболиза представиха доц. Росен Калпачки от УМБАЛ „Св. Анна“ – София; д-р Веселина Андонова от МБАЛ „Св. Панталеймон“ – Пловдив; доц. Мая Дановска от УМБАЛ „Георги Странски“ – Плевен; д-р Ивайло Петров от МБАЛ – Шумен; д-р Таня Митева от МБАЛ – Търговище и д-р Павлин Павлов от МБАЛ – Силистра.

 

Всички те бяха категорични, че екипите им са силно мотивирани да продължат да прилагат съвременното лечение, защото са свидетели на медицинския и социалния ефект от него.

Награди за ползотворна работа по проекта „ANGELS“ получиха представители на няколко неврологични клиники.

Коментари

МБАЛ "Св.Врач" в Сандански,сега Югозападна болница е една от първите малки районни болници,които започнаха да правят венозна тромболиза преди години, а понастоящем и артериална. Съвсем отскоро и тромбекстракция.За 2017-а са извършени повече от 20,успешни в повече от 90 процента.Което е висок процент спрямо лекуваните от мозъчен инфаркт около 400 пациента за нашата страна.. Но това се извършва от кардиолози и рентгенолози,неврологичното участие се изчерпва с представянето на болния и последващите грижи. Мисля,че нашето участие в самия процес на инвазивните манипулации трябва да се разшири.

Пациентите в България по принцип не могат да стигнат в центровете за спешна помощ навреме. А там.... На 27.03.2017г. моят баща получи инсулт в къщи. Линейката  пристигна за около 30-40 минути. Първият спешен център отказа да го приеме, УМБАЛ "Св. Марина"-Варна, закараха го в "Св. Ана". Приемаха го около 10-15 минути, по-голяма беше суетнята на кое легло да го прехвърлим, как ще го прехвърлим като няма персонал. Участвахме аз и синът ми, местихме го два пъти, не защото нямаше свободни легла, а защото не можаха да преценят на кое е подходящо да го преместят. След това мед. сестра му взема кръв, но беше много мудно, нещо беше забравила, вече не помня какво от стреса, който изживях. После започна ходенето по коридорите-аз, синът ми и една санитарка го бутахме по залите за комп.томография и рентген, чакахме и други пациенти да минат, защото техен бил редът, пак го местихме ние тримата от леглото до апаратите, аз седях при него на магнитен резонанс или томография, не помня какво беше. След дългото обикаляне и местене от легло на легло го върнахме в така наречената шокова зала на болницата. Там лежа около час, за да дойде линейка да го закара до неврологичното отделение в същата болница, без да му се прави абсолютно нищо, изгониха ни навън, вече не бяхме нужни да го местим и само пречехме на дежурния лекар с въпросите си кога ще дойде тази линейка. Дори беше враждебен. Около 19ч и 30 мин най-после беше настанен на легло в отделението отново с наша помощ, след което ни изпратиха да си вървим.
Това беше лечението в първите най-важни часове след инсулта. Искам да не бъда погрешно разбрана по отношение на това, че сме участвали в местенето му от легло на легло - не ми е тежало, просто това трябва да се прави от хора с опит, не от близките, които преживяват силно в този момент. На 02.04.2017г баща ми почина в същото отделение. Не съм разочарована, отвратена съм от състоянието на шоковата зала в спешния център

Петър  Галев
1 фев 2018 16:47

Крайно време е това, което в България беше постигнато по отношение на лечението на инфаркта, да се направи и по отношение на инсултите. Пациентите да имат сигурен достъп до центрове, прилагащи тромболиза. Ясно е, че има и обективно затруднение, защото миокардът е доста по-издържлив от невроните и времето за реакция при инсулт е значително по-кратко. Но е важно всичко, което зависи от пациента и неговите близки, от лекарите, и от здравната система да бъде направено според съвременните научни доказателства. Форумът на невролозите в София е сериозна стъпка в тази посока. 

Не е работа на близките да тикат скапаните колички  Какъв алгоритъм на поведение е това при това спешно състояние