Пациентът споделя, че през годините не е имал оплаквания или е получавал краткотрайни леки болки в палеца на крака или друга става, но никога не е имал типичните кризи на подагра с  болка, оток, зачервяване, затопляне и ограничен обем движения в засегнатата става.

Д-р Несторова,  мъжете или жените са засегнати по-често от подагра?

Подаграта засяга основно мъжкия пол. Според някои статистики съотношението мъже/жени е 6:1, а според други достига до 10:1. При жените подаграта се проявява предимно след  50-годишна възраст, което е свързано с постменопаузата. Може да се каже, че честотата между двата пола след 50 г възраст почти се изравнява.

Прави впечатление обаче, че вече имаме млади пациентки на възраст 20-35години, които правят типичните кризи на подагра. Причините вероятно са нездравословно хранене, липса на движение, наследственост, а също и стрес. 

Подаграта е най-честият обменен артрит.  Данните сочат, че в различните региони по света честотата варира между 2 и 5%.

В България липсва статистика на заболяемостта, но се предполага, че засегнатите са около 3-4% от населението.

Начинът на хранене ли е основният рисков фактор?

Неслучайно подаграта е известна като Болестта на кралете. Навремето се е считало, че прекомерната консумацията на месо е в основата на заболяването. Оказва се, че проблемът не е толкова в качественото месо, а в употребата на карантия.  Тя е изключително богата на пурини, което е предпоставка за натрупване на пикочна киселина - крайният етап на белтъчната обмяна.

През последните десетина години се промени алгоритъмът на поведение при заболяването. В много случаи наследствеността е определящ фактор. Често срещаме т.нар. „подагрени фамилии” - синове и дъщери, родителите им, дядовците им с подагра.

Консумацията на алкохол няма пряко отношение към белтъчната обмяна, но възпрепятства директно отделянето на пикочната киселина през бъбрека. Приемът на диуретици също е сериозен рисков фактор.  Тютюнопушенето води до ацидоза (подкиселяване на средата в организма), което улеснява натрупването на уратни кристали.

Други рискови фактори са:

Наднормено тегло и затлъстяване, артериална хипертония, захарен диабет или нарушен глюкозен толеранс, дислипидемия - повишаване на холестерола, триглицеридите и лошия холестерол /LDL/, намаляване на полезния холестерол /HDL/.  Тоест подаграта се среща по-често при пациентите с метаболитен синдром.

Какво е атипична подагра?

В последно време зачестяват случаите на атипична подагра. Пациентът споделя, че през годините не е имал оплаквания или е получавал краткотрайни леки болки в палеца на крака или друга става, но никога не е имал типичните кризи на подагра с  болка, оток, зачервяване, затопляне и ограничен обем движения в засегнатата става. В тези случаи с ехографско изследване установяваме натрупване на типични депа от кристалите пикочна киселина, а именно в горния полюс на хрущялното покритие на ставата. Става дума за наистина голяма честота на тези атипични случаи. Това, което води пациентите при нас са високите стойности на пикочна киселина в кръвта.

Нека си представим подаграта като айсберг.

Това, което се вижда над повърхноста, са типичните симптоми на подагрената криза. Когато обаче липсва криза-няма симптоми. Това, което е много по-голямо, и е под „водата”, ние го виждаме ехографски – ставен или околоставен оток, образуване на депа и тофи от уратни кристали в ставите и околоставните тъкани, а също и образуване на уратни камъни в бъбреците.

Как тогава да се установи заболяването навреме?

Моят съвет е поне веднъж годишно профилактично да се правят пълни кръвни изследвания, в които задължителен елемент е и нивото на пикочната киселина. Изследването на пикочната киселина може да се провежда и в домашни условия. В аптеките се продават подходящи апаратчета, като резултатите са достоверни. При пациенти с повишени нива на пикочна киселина да се препоръчва ехографско изследване.

Какви са нормалните стойности на пикочна киселина?

За горна граница са приети 416-420 µmol/l.  Когато обаче имаме доказана подагра, горното ниво, което препоръчваме е 330 µmol/l. Вече имаме нарушена обмяна на веществата и следователно търсим по-ниски нива на пикочна киселина в серума.

Какви терапевтични подходи се прилагат?

Лечението при криза и в междупристъпния период е различно. Важно е да се отбележи, че между първия и втория пристъп може да мине дори година. Ако острият момент се овладее и се предприемат необходимите мерки, тогава подаграта може да не хронифицира.  Не се ли обърне внимание обаче, междупристъпните периоди се скъсяват, а кризите стават все по-продължителни, накрая пациентите имат усещането, че „влизат от криза в криза” , което вече е хронична подагра. Проблемът е, че  пациентите често спират да си пият лекарствата след като болката отмине.

Съществуват различни медикаменти – нови и по-стари, които се прилагат в терапията.  Вече разполагаме и с Подагрол – хранителна добавка, която представлява естер на висши мастни ненаситени киселини. Ролята му е да разтваря депата от кристали и по този начин да предотвратява образуването на кристални уратни депа и тофи. Това става като се свързва с кристалите пикочна киселина във водно-разтворимо съединение, което се отделя с урината. Следователно, Подагрол предпазва от развитието на хроничен подагрен артрит. Няма противопоказания, нито странични ефекти, не взаимодейства с други медикаменти, тоест има отличен профил на безопасност.

Прилага се както по време на острата криза, така и в междупристъпния период. В началото има известно покачване на пикочната киселина /защото разтваря депата им/, но след кратко време пада и се задържа в ниски стойности под 330 µmol/l. Подагрол е изключително подходящ и в случаите на атипична подагра.

Витамин А е другият важен елемент от състава на Подагрол. Той води до намаляване на холестерола, чиито нива обикновено са високи при пациентите с подагра. Наред с това Вит А  възпрепятства образуването на камъни в бъбреците, повлиява възстановяването на меките тъкани и костните повърхности след криза.

По време на пристъпа препоръчвам на пациентите да пият Подагрол по 20 капки - от 3 до 5 пъти дневно.  След преминаване на кризата намаляваме дозата на 20 капки дневно, което може да продължи месеци наред.