Роботизираната хирургия е доказан метод за ефективно лечение на начални стадии за карцином на маточната шийка

Проф. д-р Славчо Томов е ректор на Медицински университет – Плевен. Доктор по медицина и медицински науки с придобити специалности по ”Акушерство и гинекология” , "Онкология" и "Обществено здраве и здравен мениджмънт". За приноса му в развитието на българската и световната медицина е включен в Енциклопедичната книга „Светила в българската медицина”; избран за член на International Biographical Centre (IBC) ”TOP 100 HEALTH PROFFESIONALS 2007”, Кеймбридж, Великобритания. Автор е на над 210 научни публикации, на 2 научни филма и е рецензент на статии. Учредителен член и член на управителните съвети на Европейската Асоциация по роботизирана гинекологична хирургия и на Управителния съвет на Асоциацията по роботизирана хирургия за Югоизточна Европа, Българската асоциация по минималноинвазивна гинекологична хирургия (БАМИГХ), Българската асоциация по онкогинекология БАО.

- Проф. Томов, отбелязваме за 11– та поредна година Европейската седмица за предпазване от рак на маточната шийка. Какво ви прави впечатление, подмладява ли се заболяването?

- Ракът на маточната шийка е голямо предизвикателство не само за акушер-гинеколозите, но и за онкологичната общност в България. Ще се мотивирам защо. В развитите страни в ЕС това заболяване също е проблем, но не е на водещо място, водещ при тях е ракът на ендометриума.

Предимството при карцинома на маточната шийка е, че той е един от туморите, който може да бъде открит с прост тест -т.нар. цитонамазка.  Скринингът все още не означава диагноза и е важно да се провежда по правилата. Това изискват финансиране, обхващане на определена група от населението и определен брой жени. Когато се направи скрининг, той може да сигнализира какви са рисковите групи пациентки. След това, с другите диагностични методи да бъде отхвърлено или потвърдено, че имат  заболяване.

За съжаление, в България години наред гинеколозите се опитваме да наложим цитологичният скрининг като държавна политика, но не успяваме. Винаги стигаме до едни и същи изводи, правим експертни предложения и нещата спират.  Гинеколозите в доболничната помощ правят цитонамазки, но това не е скрининг. Жената е отишла на  преглед, а специалистът решава, че ще направи и цитонамазка. Организираният скрининг е нещо съвсем друго.

Напоследък твърде много се говори, че човешкият папиломен вирус е свързан с причиняването на рака на маточната шийка. По отношение на диагностиката на онкогенните типове HPV има огромен напредък. В страната масово в доболничната и болничната помощ се предлагат такива тестове, като те помагат да се открие пациентката с рак на маточната шийка. Така, ако се върнем на това защо България е малко встрани от развитите страни в ЕС, една от причините е, че нямаме все още реална и работеща национална скринингова програма. И за това, че другите помощни методи за диагностика на онкогенните типове човешки папиломен вирус не са така организирано насочени.

-Все пак подмладява ли се заболяването?

- През последните години у нас по отношение на карцинома на маточната шийка се наблюдават няколко неблагоприятни тенденции. Честотата му  нараства, не само като заболеваемост, но и като смъртността от рак на маточната шийка. Неблагоприятна тенденция е, че все по-млади жени – под 35 години, а напоследък и жени между 20 и 30 години, са диагностицирани с инвазивен рак на маточната шийка. Това означава, че  те още като тийнейджърки са заразени с онкогенните типове вируси, в резултат на начина на полово общуване. Тези момичета са преминали са през фазите на предракови и ракови изменения, които не се откриват  при гинекологичен преглед, нито се виждат на ехограф. Откриват се единствено с цитологични, колпоскопки и вирусологични изследвания, с биопсия и микроскопско изследване.

Поради факта, че в България липсва този цитологичен скриниг, тези девойки и жени биват изпускани още в началните стадии на заболяването. И пристигат при нас в напреднал стадий на рак на маточната шийка. Повечето от тях не са раждали и тук стои въпросът какво правим с тях. Проблемът е сериозен и за България, може би е по-сериозен, отколкото гинекологичните тумори и рака на ендометриума, който е по-разпространен в развитите страни.

- В България действа национална програма за първична профилактика на рака на маточната шийка. Ефективна ли е тя?

- Има такава на книга, но тя реално не работи. Причината е, че е делегирана на джипитата и на специалистите от доболничната помощ. Това не означава, че подценяваме труда им.  Понякога просто диагностично изследване като цитонамазката изисква прецизност и квалификация. Да, този модел копира модела на друга развита страна в ЕС, но ние гинеколозите смятаме, че той не е добър за подражание. Националната скринингова програма трябва да се преструктурира по друг начин, а правомощията да се делегират на хората, които са пряко ангажирани с майчиното здравеопазване. Това са акушерки и акушер-гинеколози от доболнична и болнична помощ.

Има програма за ваксиниране на девойките навършили 12-годишна възраст с ваксини насочени срещу онкогенните типове вируси.  Да, в това има смисъл, но все още не са направени статистическите анализи, които да докажат ползите на една такава профилактична ваксинация. Трябва да минат между  5 или 10 години от ваксинирането на групи жени, след това да се изчакат още 5-10 години, за да се оцени ефектът, сравнен с контролна група жени, която не е ваксинирана. Едва тогава може да се каже, че ваксинирането на момичетата, навършили 12 години и още не водили полов живот, води до по-ниска честота на рака на маточната шийка в сравнение с не ваксинирани. Но е нужен дълъг период от време.

- Промени ли се културата на жените да посещават редовно специалист гинеколог и да изискват ли специфични изследвания?

- Сблъскваме се с две категории пациентки. Едните много четат в интернет, информират се, независимо, че невинаги прочетеното е достоверно, но те идват целенасочено няколко пъти годишно за преглед и цитонамазка. Този тип жени не са голямата група. Голямата група са дамите,  които този проблем не ги засяга, защото не са информирани или неглижират проблема, и няма как да бъдат обхванати. Това може да се случи единствено и само с въвеждането на национална задължителна профилактична програма, в която да са заложени и съответните икономически санкции.

- Във връзка с темата за женското здраве, на 28 януари се отбелязаха 10 години от въвеждането на роботизираната хирургия в България. Каква е равносметката  Ви?

- Знаете ли че в съзнанието ми е всичко от първата операция, всичко ми е като на филм. От вкарване на първата пациентка в операционната, как я подготвихме, как извършихме цялата интервенция. Подготовката за нея беше много сериозна. В идеята, която проф. Горчев подхвана за роботизираната хирургия, той вложи целия си потенциал, организирайки екип.

Ние не тръгнахме просто така да правим първата операция. Закупуването на роботизираната система беше първото необходимо условие, но важна беше и подготовката на екипа в Страсбург. След завръщането, още на следващия ден се направи и първата операция, която беше успешна. Тогава изобщо не съм си давал сметка, че в България и в Плевен, може да се случи подобно нещо. Две години преди това в САЩ,  бе извършена първата роботизирана гинекологична операция. Тези 10 години изминаха като миг, но се случиха и много положителни неща в роботизираната хирургия и в Плевен, и в България.  Нашият принос за този период от време е, че има две роботизирани системи и мислим за още една.  Обучени  са два гинекологични екипа, урологичен и хирургичен екип. Бяхме и съоснователи на Източно Европейската асоциация по роботизирана хирургия. През 2014 г. бяхме домакини на Третата конференция на тази асоциация, която се проведе в София. Проф. Горчев два мандата беше член на борда на Европейската асоциация по роботика, а сега аз съм негов член.

Тук е мястото да се каже, че след поредица от трудни кандидатствания успяхме да спечелим през 2019 г. домакинството на 11-та Конференция на Европейската асоциация по роботизирана хирургия. Изборът за нас е огромно признание. Смятам, че ще се представим достойно. През тези 10 години продължихме, развивахме и надграждахме роботиката у нас. В контекста на разговора, който водим за карцинома на маточната шийка, роботизираната хирургия е един от доказаните методи за ефективно лечение на началните стадии за карцином  на маточната шийка. Дори бих казал, че е метод на избор при млади и нераждали жени, и го доказахме с резултати, които публикувахме. Същото сочат и резултати от други центрове по роботизирана хирургия.

- С какви трудности се сблъскахте и какво очаквате в бъдеще?

- Мисля, че роботизираната хирургия вече е не само факт, не само е иновация, но тя има и история, която  ние отбелязахме със създаването на Музея на миниинвазивната хирургия в ТЕЛЕЦ-Плевен. Част от него е роботизираната система и всичко, което се е случило за този период от време в Плевен и България.

Относно трудностите, като цяло с проф. Горчев сме оптимисти. Водихме дълга борба за това НЗОК да реимбурсира операциите за карцином на ендометриума и на маточната шийка. Убедени сме, че роботизираната хирургия като скъпа хирургия е най-ефективна точно при онкологичните заболявания. Опити за това правят и колегите от урологията и коремната хирургия, които вървят по трудния път - да направят пробив в здравноосигурителната система на страната. Огромното ни желание е  да отпадне лимитът за броя оперирани пациентки с онкологични заболявания на тялото на матката и шийката. Напоследък предприехме и доста постъпления за това.  

В заключение бих пожелал роботизираната хирургия да продължи възходящото си развитие в МУ-Плевен и България. Пожелавам роботиката да добие популярност и по-широко развитие сред другите специалности като урологията, коремната, кардио и неврохирургията. Много ми си иска миниинвазивната хирургия и роботиката, която е голям клон от нея, да се превърнат във водещо направление в хирургията. Класическата хирургия няма да отпадне, но техническият прогрес няма как да спре, защото той върви със или без наше съгласие.

Интервю на Гергана Стоянова