Процедурата далеч не е толкова лесна, колкото изглежда, казва пластичният хирург на звездите д-р Ангел Енчев

Д-р Ангел Енчев е роден през 1970 год. в Пловдив. През 1988 год. завършва гимназия в родния си град, а през периода 1990 - 1996 учи медицина и се дипломира с отличие във ВМИ -Пловдив, България. През 1997 год. заминава за Гърция, където успешно защитава дипломата си по медицина пред Д.К.А.Т.С.А.

Следдипломната му квалификация и лекарският му стаж протичат в следните болнични заведения:

1998-2000 год. - Специализация по Обща хирургия към болница "Света Варвара" в Атина като чуждестранен стипендиант;

21.12.2001 - 20.12.2005 год. работи като чуждестранен стипендиант към болница "Свети Сава" в Атина, в Отделението по пластична и реконструктивна хирургия;

20.05.2004 - 19.11.2004 год. участвува в образователната програма на Урологичното отделение на болница "Свети Сава" в Атина;

16.05.2005 - 15.11.2005 год. преминава шестмесечен курс на специализация по Детска хирургия към болница "Света София" в Атина.

Д-р Енчев, във Вашата клиника се извършват операции за смяна на пола. Колко такива сте извършили до момента?

В Клиника „Симетрия” са извършени 15 операции за смяна на пол на български пациенти, като само една е за смяна на пол на жена, всички останали са на мъже, желаещи да станат жени.

От това, което казахте разбирам, че от желаещите да сменят пола си мъжете са повече от жените?

Според  Световната Асоциация за Подпомагане на Транссексуалните (WPATH), броят на мъжете, които се подлагат на оперативна смяна на пол, е три пъти по-голям от броя на жените, извършили тази интервенция. Нашата страна не прави изключение.

При кой от двата пола интервенцията за смяна на пол е по-трудна?

И двете операции имат своите особености, но определено смяната на пол от жена в мъж е доста по-сложна. Главно заради изграждането на мъжки полов член от собствена тъкан, взета от предмишницата или от слабинната област. Но не е само това - и при двете интервенции се отстраняват изцяло вътрешните и външните полови органи, което само по себе си е доста трудно и отговорно за изпълнение.

Като цяло увеличава ли се броят на хората, които искат „да минат под дъгата“?

Да, в последните години броят на желаещите да се подложат на операция за смяна на пол нараства. Смятам, че това се дължи на факта, че в съвременното общество все повече се говори свободно на тази тема. Конкретен брой на пациенти, подложили се на смяна на пол, е трудно да бъде цитиран с точност, дори и в световен мащаб, поради факта, че това са интервенции, при които в повечето случаи, желанието на пациентите е за запазване на пълна конфиденциалност. Според различни доклади и проучвания, броят на операциите за смяна на пол, извършвани в САЩ всяка година, е между 100 и 500, а в считаната за държава с най-многобройна част от населението, подложили се на тази интервенция – Тайланд, броят на операциите достига до 2000 годишно. Тези цифри включват и операции, извършени на деца, родени с интерсексуални гениталии /неопределени или смесени полови белези/.

Според вас това мода ли е или необходимост за определени хора?

Не мога да потвърдя, че е мода. Смяната на пол далеч не е толкова лесна процедура, колкото изглежда. Тя не приключва с поставянето на силиконови импланти или отстраняване на млечната жлеза. Това е една изключително сложна, многоетапна и продължителна интервенция. Дори често, когато обясня подробно на желаещия една по една стъпките, трудностите и времето, необходимо за да се достигне до крайния  резултат, той се отказва.

Какви са мотивите, които изтъкват хората, защо искат да сменят пола си?

Пациентите, които искат да сменят пола си, цял живот се чувстват в капана на тялото, в което са се родили. И не само това -психиката, мисленето и желанията им, са изцяло присъщи на срещуположния пол. Най-трудното е да признаят пред себе си и близките си своята същност. Но голяма част от тях не осъзнават колко отговорно е взимането на решение за смяна на пола. Това променя живота им и поради този факт, след приключването на всички етапи от операцията, те предпочитат да заживеят в друга държава, да започнат на чисто, както самите те се изразяват.

Колко време отнема процедурата и крие ли някакви рискове?

Оперативната смяна на пол трае между осем и десет часа, а процедурата за преминаването от единия пол в другия отнема около година и половина. Рисковете, които крие тази интервенция, не са по-различни от останалите операции. Подборът е прецизен, но въпреки това, някои пациенти се отказват още по време на психиатричната експертиза. Възможно е и самият психиатър да не даде положително становище, дали е наложително да се проведе планираната интервенция. Рисковете са много и малко, всичко зависи от желанието, искреността и от избора на квалифицирани и сертифицирани специалисти в съответната медицинска област.

По какво съдите дали операцията е успешна?

Дали операцията е успешна от медицинска гледна точка, се разбира още в операционната, а дали е успешна според пациента, става ясно след време. Възстановителният процес е сравнително лек, но привикването към “новото” мечтано тяло не е лесно.Обслужването му и грижата за него, може да наложи нови консултации с психолог.В тези моменти, за пациента е важна безусловната подкрепа на близките и семейството.

И накрая няма как да не ви попитам какво е мнението Ви по отношение на т.нар. „трети пол"?

Терминът „пол” се свързва с биологичните и физиологични характеристики, които определят индивида като „мъж” или „жена”, докато така широко дискутираният в последните дни „джендър”, се отнася по-скоро за социално установените роли, поведения, дейности и характеристики, които в дадено общество се считат за подобаващи на мъжете или съответно на жените. Ще цитирам текст, по мое мнение, приложим към темата за т.нар. „трети пол“ : В биологичен план, човешкият пол може да е мъжки или женски според хромозомите и физическите белези на индивида, а поради вариации може и да е неопределен или още наричан „интерсекс“. Полова идентичност или джендър е начинът, по който човек самоопределя пола си, като идентичността може да е тясно свързана с половите роли или с начина, по който обществото определя пола на един човек. Някои антрополози и социолози описват и четвърти, пети и още  полове или полови идентичности“.