Споделям това не от любов към писането в интернет, а с надеждата, че нещо ще се промени

Бих искал да разкажа накратко за работата ми през изминалата 2017г.,  за опитите ми да бъда полезен на пациентите, на моето семейство и на себе си.

От много години работя в Транспортна болница – Бургас (ТДКЦ) с общопрактикуващи лекари и специалисти от доболничната помощ. Това е постоянното ми и най-важно работно място. Пациентите тук са преобладаващо роми, поради факта, че ТДКЦ и МЦ 1 са в близост до техния квартал. Винаги съм се отнасял с уважение и дължимия професионализъм към всяка една от моите пациентки, независимо от етноса им и с течение на времето станах техен „любим акушер“. 

По покана на новия управител на МЦ 2 в ж.к. Славейков и след добри препоръки от общопрактикуващите лекари за мен като човек и професионалист, започнах работа и в това лечебно заведение. Разбира се, разпределяйки времето си по НЗОК - за три месеца, три пъти седмично – сутрин. 

В този медицински център съм работил и преди години – в периода преди и непосредствено след стартиране на тази система с НЗОК . Бях „разработил“ кабинета, имах добра пациентска практика, но се наложи да го напусна (не по мое желание). След толкова години, реших да се върна в стария си кабинет, заради доброто отношение сред колеги и пациенти, надявайки се на по-добра колаборация с ОПЛ. Уви, за трите месеца нямаше повече от 15-20 талона, т.е. прегледа. Вие знаете колко „нищо“ и обидно е това…

Впоследствие получих покана, агитации и молби и за работа в МЦ 1 – . Айтос. Обещанията бяха за повече работа и съпричастност на джипитата, да изпращат пациенти към колегите си специалисти от този медицински център. Останах шест месеца на работа там, защото резултатът бе същият – липса на пациенти. 

И в двете лечебни заведения – МЦ 2 Бургас и МЦ 1 Айтос – месечната заплата беше 240лв. за 3 месеца и по 124лв. за останалите месеци, които по НЗОК  дори не можех да заработя. 

В момента се съгласих да участвам в провеждането на профилактични прегледи – три пъти седмично за един месец – 3 лева на пациентка с вземане на цитонамазка и рецепти (т.е. лечение) при нужда. 

Обидно и унизително е! Но това е сегашната система …

През годините съм работил в много от лечебните заведения в Бургас и областта - ТДКЦ; МЦ 1; МЦ 2; МЦ 3 в ж.к. „Меден рудник“ и там положението е трагично като се има предвид, че населението е около 80 000 души; ДКЦ „Св. Георги Победоносец“ ; МЦ „Св. София“; МЦ Руен – на около 60 км от Бургас ; МЦ Айтос и др. Имаше и моменти, да работя на три места, когато това беше разрешено от НЗОК. 

От опита и работата ми досега мога да обобщя, че с всяка изминала година положението става все по-трудно, неудовлетворяващо и унизително.

Съществува огромно разминаване между субектите в здравната политика – интересите на пациентите, политиците и практикуващите здравеопазване са в пълно несъответствие. Всички страни са неудовлетворени и всяка е права за себе си. Оставени в „демократичната“, саморегулираща се среда, всеки сам да се оправя – пациента за своето здраве, а лекарите за себе си и семействата си. 

В Хипократовата клетва, освен че се вменява задължение на лекаря към пациента, също така има и част, в която е посочено, че обществото трябва да осигури своите лекари-лечители. В този ред на мисли се чудя, кой има повече нужда – лекарят от обществото или обществото от лекаря?  

В крайна сметка, няма нищо по-ценно от здравето! Дори и когато ни сърби, търсим лекар-специалист за помощ! 

Отношението ми към системата и промените, които трябва да се извършат, аз съм изказвал многократно в дискусии и отделни публикации в CredoWeb. Сега отново давам мнение чрез тази моя кратка и гневна равносметка, но не толкова от любов към писането и интернет, а с надеждата, че нещата ще се променят.

Моля за вашите коментари, мнения и препоръки!

С уважение, 
Д-р Анастас Стоянов – акушер-гинеколог