Ема-Джейн отдаваше кихането си на настинка, а всъщност беше една от хилядите, които развиват алергия в зряла възраст, и то със сериозни последствия.

Ема-Джейн Браун се взираше в малките червени подутинки по ръката си и не можеше да повярва. Тя се беше подложила на тест за алергии, за да разбере защо страдаше от хронични сърбежи на очите, хрема и хрипове, които продължаваха с месеци.

Преди да се яви на Олимпийските игри в Сеул през 1998 г. тя решила да се прегледа, за да ликвидира тези неприятни симптоми, които отдавала на сенна хрема, заради тренировките сред природата. До този момент не била алергична към нищо, освен към котки.

„Когато лекарят погледна петното и обяви, че имам алергия от коне, избухнах в смях. Та аз яздех всекидневно от 20 години и това не би могло да е вярно.

Дълги години не можех да понеса мисълта за живота, който загубих”, спомня си Ема-Джейн, която за първи път разказва за преживяването си.

Всъщност Ема-Джейн е един от все по-често появяващите се случаи на развитие на алергия в зряла възраст.

Специалистите посочват, че в днешно време хората все по-често развиват алергии и след 20-, 30- или 40-годишна възраст.

Точната причина за алергиите, особено за проявата им в по-късна възраст, не е изяснена. Знае се, че голяма роля играе генетичното предразположение, но учените не могат да обяснят защо някои хора развиват алергия в детството си, а други след години.

Една от теориите е, че в имунната система са настъпили промени – може би в резултат на вирусна инфекция. Жените са по-податливи на алергии в по-късна възраст.

В лондонската клиника по алергии потвърждават диагнозата на Ема-Джейн и й предписват употребата на инхалатор за облекчаване на дишането и стероиден назален спрей срещу възпалението в носа и кихането. Тези мерки обаче не решават радикално проблема. 

Тъй като лекарствата не помагат, тя се опитва да избегне симптомите, като поверява грижите за коня на помощника си, а когато се прибере от тренировка, съблича дрехите си пред вратата и ги изпира незабавно, за да не се пренесат алергените по мебелите, леглото и дрехите.

Но и това не помага. Постепенно умножава впръскванията с инхалатора до 12 пъти на ден, при максимална доза 3 или 4 пъти.

Според специалистите това може да е свързано с алергията към котки, която е имала още от дете, и алергичността от конете евентуално да се е появила след продължителното излагане на въздействието на алергена и/или от някаква промяна в имунната й система. 

Въпреки че специалистите не могат да обяснят точните причини, те са сигурни, че ако човек получи алергични симптоми и продължи да се излага на причиняващия ги алерген, той става все по-чувствителен към него и рискува да получи по-нататъшни усложнения – дори анафиластичен шок.
В такъв случай почти няма друга възможност, освен да се откажем от нещата, които причиняват алергията. 

Такова решение взима и Ема-Джейн.

Драстичните промени в начина на живот на жокейката не свършват с отказването от спортната кариера. Тя се принуждава да продаде дома си, в има професионални конюшни. За известно време се опитва да работи като треньор, но дори и при едно потупване по тялото на коня симптомите на алергията се появявали. 

Според британските алерголози, историята на Ема-Джейн съвсем не е необикновена. Има случаи, когато учители напускат професията си заради алергия от тебешири или сенната хрема, която става неконтролируема през лятото.