Себорейният дерматит е често срещано, хронично възпалително заболяване на кожата с характерни обриви по окосмената част на главата и в себорейните зони на гладката кожа – лицето, гънките, гърдите и гърба.

      Себорейният дерматит средно засяга около 10% от общата популация, като при възрастни най-често се проявява между 30- ата и 60-ата година. Характерни са обривите по окосмената част на главата и в себорейните зони на гладката кожа – лицето, гънките, гърдите и гърба.

      При възрастни пациенти кожните промени са разположени симетрично по челото, веждите, горните клепачи, областта зад ушите и гънките между носа и устата. По кожата на пациента се появяват червени, рязко очертани петна с розово-жълт до червено-кафяв цвят. Те са покрити с характерните за себорейния дерматит жълтеникави „мазни“ люспи. Състоянието протича хронично и се влошава, както при употреба на неподходящи лечебни и козметични препарати, така и при силен стрес и депресивни състояния.

Причините за себорейния дерматит не са напълно изяснени

     Като основна причина се приема свръхразмножаването на дрожди от рода маласеция, но все пак се знае, че съществуват и редица предразполагащи фактори. Това са свръхпродукция от мастните жлези на кожата, генетично предразположение (т.н. себореен статус), емоционален стрес, някои заболявания (болест на Паркинсон) и прием на някои лекарства, сезонът – зимно време най-често настъпва обостряне на себорейния дерматит.

 За себорейния дерматит в кърмаческа възраст се допуска, че има мултифакторна генеза.

Себорейният дерматит има характерна изява според възрастта:

І стадий (в бебешка възраст)

        Различават се горен и долен тип себореен дерматит. При горния тип т.н. crusta lactea (млечни кори) наблюдаваме бяло-жълти, зачервени и покрити с люспи плаки по скалпа. При долния тип има  - червеникави, лющещи се обриви в ингвиналните гънки и/или по седалището. В редки случаи се наблюдава генерализирана проява на себореен дерматит като по кожата на цялото тяло се наблюдава зачервяване с обилно лющене

І І стадий (в детска възраст)

        Кожните промени в тази възраст се наричат  pseudotinea amiantacea (лъжлив кел) и се проявяват клинично с наслоени люспи и корички по капилициума; pityriasis simplex faciei – леко залющени, белезникави петна.

І І І стадий (при възрастни)

      Засяга кожата на скалпа, зад ушите, със зачервяване и залющване на границата между окосмената и неокосмената част на главата. При обхващане на кожата на целия скалп се наблюдава два вида себорея – суха себорея (представлява малки, бели люспи, които лесно се отделят) и мазна себорея (наличие на жълтеникави, големи, плътно прилепнали към скалпа сквами и крусти). Оплакванията са придружени от сърбеж и по-бързо омазняване на косата. Може да засегне и кожата на лицето – в областта на веждите, назолабиалните гънки, между гърдите и по гърба, се появяват характерните за себореята, еритемни плаки, покрити с жълто-бели сквами.

      За да се постави правилна диагноза, е необходима консултация със специалист дерматолог. При възрастни хора трябва да се изключат заболявания като псориазис, гъбична инфекция, невродермит, обриви, причинени от медикаменти и неправилна козметична грижа за кожата.

Лечение

      За лечение на себорейния дерматит има множество терапевтични възможности. Целта на лечението е не само намаляване и отзвучаване на клиничните симптоми, но и нормализиране на кожната структура и функция.

Лечението е индивидуално и зависи от вида и тежестта на себорейния дерматит, като включва използването на локални и системни средства:

Назначава се профилактична схема след приключване на лечението, която да предотврати появата на нови рецидиви.

• При бебета е уместно прилагане на цинкови препарати и салицилова киселина (до 3%)
• При възрастни в зависимост от клиничната форма най-често се използват лекарства с противогъбична активност: азоли, алиламини, хидроксипиридини, пироктон оламин и други.Тяхната употреба води до намаляване на липофилните дрожди и възстановяване на баланса на микробната флора. Препоръчва се двукратно дневно приложение за четири седмици, след което апликациите се разреждат
• Втора възможност са локалните кортикостероиди. Те бързо успокояват възпалението, но заради страничните си действия може да се прилагат само за кратко време. Възможно е използването на комбинирани препарати с кортикостероиди и противогъбични средства.
• За скалпа -  прилагат се кортикостероидни лосиони, шампоани с антимикотично действие, шампоани със селениев сулфит, цинк-пиритион,  с катрани, медицинска козметика с различни растителни съставки, препарати със салицилова киселина в комбинация с различни противовъзпалителни средства.
• Други видове лечебни схеми включват калциневринови инхибитори, растителни съставки, препарати със салицилова киселина и урея. За възстановяване на нормалната кожна бариера се препоръчват козметични средства с включени в състава специални антимикробни пептиди и липиди. При тежки случаи и засягане на цялата кожа от себорейния дерматит се прилага вътрешно лечение с антимикотични и кортикостероидни лекарства.

Важно е да се знае, че себорейният дерматит протича хронично с обостряния и ремисии. Целта на лечението по време на обострянията е да изчезне червенината и залющването на кожата и да се овладее сърбежът.В периодите на ремисия е необходимо да се вземат мерки за недопускане на нови рецидиви, като се отстранят провокиращите фактори и се приложат подходящи козметични средства за измиване и успокояване на кожата.

За повече информация и записване на час за консултация:

Д-р Малена Герговска

+359887989082

www.drgergovska.com